Сюлейман Челеби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ca:Suleyman I |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
[[Файл:Osmanli-nisani.svg|ляво|50 px]]
'''Сюлейман Челеби''' е вторият син на султан [[Баязид I]] (1389-1403), наследил европейските владения на [[Османската империя]] (1402-1411) след злополучната за османците [[битка при Ангора]]. Той, за разлика от брат си [[Муса Челеби]], е спасен от плен при [[Тимур]] от [[Стефан Лазаревич]]. Първоначално след битката се установява в [[Бурса]], а сетне на 28 август 1402 г. е прехвърлен през [[Галиполи]] в Европа и пребивава в османската столица [[Одрин]]. Сключва т.нар. [[Галиполски договор|Галиполски договор]] с християнските владетели по силата на който възстановява предходното [[статукво]] на [[Балкани]]те отпреди завоеванията на баща му. [[Византия]] си повръща владението над [[Солун]] и крайморските европейски градове от [[Халкидики]] до [[Месемврия]], като Сюлейман се признава за византийски [[васал]], задължавайки се да плаща на [[византийски император|византийския император]] данък. Благодарение на християнската подкрепа която има успява да се наложи през 1403 г. в спора с по-младия си брат [[Иса Челеби]], който е изпратен и с християнска войска да изтласка [[Мехмед I]] от [[Бурса]] и северозападния [[Анадол]], поверявайки на по-малкия си брат управлението на
Сюлейман взема страната на [[Вук Лазаревич]] и [[Георги Бранкович]] в [[спор]]а им за Косовското и Моравското наследство срещу Стефан Лазаревич, който междувременно се е признал за васал на [[Сигизмунд]] с цел да получи подкрепата на [[крал на Унгария|унгарския крал]] в наследствения спор. През 1403/04 г. срещу Сюлейман е сформирана християнска коалиция под егидата на Сигизмунд в която участват Стефан Лазаревич, [[Мирчо Стари]], [[Остоя]] и [[Константин II Асен]]. През 1408 г. организира посредством [[Евренос бей]] поход срещу [[деспот]]а и притискайки Стефан до сами [[Белград]] успява да наложи решение в полза на Лазар и Георги за подялба на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] - Георги получава бащините си владения над [[Косово]], а Лазар - южното [[Поморавие]] с главен град [[Аладжа хисар]] /[[Крушевац]]/ (границата между владенията на братята в този участък минава по [[Западна Морава]]), като за Стефан остава [[Подунавие]]то с Белград, граничещо с [[Кралство Унгария]], т.е. средновековните [[Браничевска област|Браничевска]] и [[Белградска област]].
| |||