|
== Изменения на договорите ==
Основната цел на Договора от Лисабон (както и на неуспелия Договор за Европейска конституция) е реформиране на политическата система на ЕС. От една страна се цели разширяването на механизмите за вътрешен контрол и, особено след [[Източно разширение на ЕС|източното разширение]] на съюза през 2004 и 2007 година, намаляваненамаляването на възможностите за [[право на вето]] на отделните държави-членки, за да може съюзасъюзът да остане работоспособен, а от друга страна — със засилване на правата на [[Европейски парламент|Европейския парламент]] се цели по-голяма [[демокрация|демократичност]] и [[легитимация]] на целия съюз.
Лисабонският договор прави много важни стъпки към изграждането на единна правосубектност на Европейския съюз. Той преименува ДоговорътДоговора за Европейската общност на '''Договор за функциониране на Европейския съюз''', а всички нетни функции на Европейските общности се поемат от ЕС. [[Харта на основните права на Европейския Съюзсъюз|Хартата на основните права]] е анексирана към Договора от Лисабон, правейки я правно обвързваща за всички държави-членки. <ref>С изключение на [[Великобритания]], [[Полша]] и [[Чехия]], които имат право да решат Хартата да не се прилага спрямо тях.</ref>
'''Сред другите по-важни нововъведения са:'''
* разширяване на законодателна компетентност на Европейския парламент, който вече е равнопоставен в повечето области на политиките на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на Европейския съюз]] (известен разговорно "Съветът");
* въвеждане (през 2014 година<ref>По желание на Полша системата ще влезе в сила през 2014 година</ref>) на нова система, известна като системата „[[двойно мнозинство]]“ за взимане на решения в Съвета на Европейския съюз с цел намаляване на възможността от национално вето на отделните държави-членки
* въвеждане на поста „външен министър на ЕС“ (постапостът е ссе именарича [[Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност]]) който се назначава от [[Европейски съвет|Европейския съвет]] и е същевременно председател на Съвета на министрите на външните работи и заместник-председател на [[Европейска комисия|Европейската комисия]]<ref>в момента се заема от [[Катрин Аштън]]</ref> (член 18 на ДЕС)
* създаване на [[Европейска дипломатическа служба]]
* формулиранетоформулиране на каталог на правомощията, коитокойто ясно дефинира компетенциите на ЕС
* предоставянетопредоставяне на юридическа правосубектност на ЕС (преди Лисабон само ЕО разполага с такава)
* въвежданетовъвеждане на Европейската гражданска инициатива, благодарение на която 1 милион граждани от известен брой страни членки имат възможносттавъзможност да призоват Комисията да внесе предложения за нови политики. (член 6 на ДЕС)
* регулиранеторегулиране на доброволното напускане на съюза от държава-членка на ЕС. (член 50 на ДЕС)
* създаване на поста председател на Европейския съвет, избиран с мандат от две години и половина
| 