Разлика между версии на „Право на Европейския съюз“

м
'''Първичното право на ЕО и ЕС''' обхваща Учредителните договори на трите общности, както и договорите и актовете за изменение и допълнение на учредителните договори (тук се включват и договорите за присъединяване на нови държави-членки). Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според [[Съд на ЕО|Съда на ЕО]] учредителните договори са “конституционна харта” на Общностите. Към тях се отнасят:
 
* [[Парижки договор за създаване на ЕОВС|''Парижкият договор за създаване на ЕОВС]]'' от 18 април 1951 г., влязъл в сила на 25 юли 1952 г. със срок на действие 50 години, койтокоито е в силаизтичат допрез 2002 г.;
* [[Договор за създаване на ЕИО|''Договорът за създаване на ЕИО]]'' и [[Договор за създаване на ЕОАЕ|''Договорът за създаване на ЕОАЕ]]'' – [[Евратом]], (наричани ''[[Договор от Рим|Римски договори]]''), подписани на 25 март 1957 г. и влезли в сила на 1 януари 1958 г. И двата договора са безсрочни;
* [[Договор от Маастрихт|Договорът за създаване на ЕС]] (наричан ДоговораДоговорът от Маастрихт), подписан на 7 февруари 1992 г., в сила от 1 ноември 1993 г.;
* [[Договор от Лисабон|Лисабонският договор]], подписан на [[13 декември]] [[2007]] г. и в сила от 1 декември 2009 г., който изменя Римските и Маастрихтския договори, без да ги заменя, след провала на опита за приемаприемане на [[Европейска конституция]].
 
== Вторично право на ЕС ==