Васил Дечов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
| починал-място = [[Кюстендил]], [[България]]
}}
'''Васил Дечов Харитов''' е български писател, етнограф, историк, географ, общественик и политик.
== Противоречия относно името ==
Кръщелното му свидетелство не е запазено. Първият по хронология документ, който е съхранен в личния му архив е свидетелство за завършено IV отделение от 1881 г. Там ученикът фигурира като Васил Ниделчев. В билета под № 23, удостоверяващ участието му в Сръбско-българската война от 1885 г., е записан като Васил Дечев Харитов. Венчалното му свидетелство от 10 май 1893 г. е като Васил Дечов.
Най-често в литературата се цитира като Васил Дечев, той самият обаче се подписва Дечов.
Според живописните бележки, писани от самия него между 1938 и 1940 г., „Васил Дечов, син на Дечю Харитюв и Марта Дечова е кръстен Волчю на дядо си Волко Кацарски, но когато бил ученик в IV-то отделение, учителят му Васил П. Стоянов го записал в официалните училищни книги и в училищното му свидетелство Васил. От тогава във всички официални и частни книжа е вписван и се е подписвал с това име, обаче чепеларци си го зоват Вочю – умалително от Волчю.” <ref name="arhiv">
== Биография ==
В първа мъжка гимназия в Пловдив завършва III клас през учебната 1883/1884 г. Под влиянието на Петко Р. Славейков – негов учител по български език прави първия си публицистичен опит с
Оригинална, дръзка, безкомпромисна и дори вироглава личност. През 1967 г. дъщеря му си спомня: "Висок човек, един и деветдесет, слаб и леко приведен. Толкова беше тънък, че сядаше в кафенетата с преплетени крака, много пушеше, небрежен беше към външността си. Често си правеше дрехи, но винаги сакото и панталоните му бяха посипани с пепел от цигарите му. Обикновено връзката му беше накриво, шапката малко кривната, а връзките на обущата често развързани. На черква не ходеше, освен на сватби и погребения." <ref
Работи като учител в Чепеларе, Лъджене, Перущица и др., митнически чиновник в Чепеларе, Дъсчено-Кладенската митница (на сръбската граница), Тутракан, Урумбеглий (днес в Турция, до Лозенград), Татаркьой (в бившата Айтоска околия), Константиново (срещу Одрин) и пр., околийски управител на Айтос, Бургас и Сливен, кмет на Чепеларе в периода 1894-1897 г., член на Пловдивската окръжна постоянна комисия, чиновник във Военното министерство в София, началник на окръжното контролно бюро по мерките и теглилките в Смолян и др. <ref
Участник в Съединението на България (председател на „Рупчоския таен комитет по Съединението”) и Сръбско-българската война. <ref
Инициатор за прокарване на централната улица в Чепеларе. През 1896 г., като кмет на Чепелере, ядосан от свършената недокрай инженерна работа, сам начертава с мастило новите улици според своето лично разбиране. През 1896 г. този план намира реализация и цялото ново строителство се съобразява с него. Инициатор за изграждането на училището и читалището в Чепеларе, както и за електрифицирането му. Като член на Пловдивската окръжна постоянна комисия съдейства активно за трасирането на пътя Станимака (Асеновград) - Бачково - Хвойна - Чепеларе. Издига глас за спиране на „горската съсипия в Родопите”. <ref name="arhiv" /> <ref name="Chepelare" />
През Балканската война Дечов е член на комисия, която обхожда Родопската област и приморската равнина с цел да проучи нуждите и раздаде на пострадалите храна, дрехи и парични помощи. Като вижда бедственото и окаяно положение на населението, особено това на българомохамеданите, раздава личните си вещи на най-бедните. <ref
Създател на първото в Родопите кооперативно дружество „Съгласие”, Скотовъдно-млекарско кооперативно дружество „Родопа”, Главното Родопско-приморско скотовъдно дружество „Овен” – Чепеларе и Кооперативна дружина „Момчилови водоборци” – Портолагос.
На 28 август 1938 г. след двегодишна подготовка признателното чепеларско население отдава признателност на достойния си съгражданин с тържествено честване на 70-годишнината от рождението му. Всъщност тогава той вече е навършил 72 години. <ref
== Периодичен печат ==
През 1895 г. започва частно да редактира и издава двуседмичен вестник „Родопски новини” – първият среднородопски вестник. <ref
Редактор, заедно със Стою Шишков на списанието „Родопски напредък” (1903-1912). В него Дечов отпечатва най-добрите си разработки върху овчарството, производството на лен в Средните Родопи, черковно-училищното дело, археологическите паметници, произхода и проблемите на родопските българи-мохамедани и пр. <ref
В периода 1920-1922 година, заедно с Христо Караманджуков издава списание „Родопски глас”, в което публикува редица свои трудове за управниците в Средните Родопи, загиването на овцевъдството, етимологията на названието Родопа и др. <ref
През 1925-1926 г. публикува в „Среднородопска искра”. <ref
В започналото да излиза през 1930 г. в София списание „Родопски преглед”, Дечов обнародва редица свои исторически проучвания върху родопското минало, географските названия, името на Пирин планина, Салихаговата управия, изграждането на църквите в Чокманово и Аламидере (Полковник Серафимово), просветата в Рупчос след Освобождението и др. <ref
През 1937-1938 г. негови материали публикува Анастас Примовски в редактирания от него вестник „Родопска мисъл”, списван в Кърджали, но отпечатван в София. <ref
== Библиография ==
Line 48 ⟶ 47:
* „Где трябва да бъде седалището на Рупчоската околия, в с. Хвойна или в Чепеларе? - 1896
* „Хаджи Идриз” – 1903
* „Овчарството в Средните Родопи. (От стопанско-икономическа гледна точка).” – 1903. Белетрист по природа, Дечов описва родопското овчарство по такъв начин, че студията, без да загуби от своята познавателна стойност, придобива и качествата на литература. <ref name="izbrano" />
* "Средноропоски овчари и кехаи. Обща характеристика до 6 септември 1885 година" - 1905
* „Из помашкия обществен живот” – 1905
Line 54 ⟶ 53:
* „Горите яйлаци в Рупчос” – 1910
* „Бърз отговор относно горите в Рупчос” - 1910
* „Илюстрован пътеводител – събеседник от Пловдив до Бяло море” в съавторство със Стою Шишков – 1915. Книгата е наградена с първа премия на Българската академия на науките. <ref
* „Карта на Смолено-рупската област”, в съавторство с Христо Караманджуков – 1921. Служи за географското, етнографското и археологическото проучване на Родопите, много години след това. <ref
* „Родопски писма
* „Миналото на Чепеларе” – първи том през 1928 г. с предговор от проф. Васил Златарски. Не само история и етнография, но и тънко доловена родопска психология, населена с чудни образи. <ref name="arhiv" /> <ref name="Chepelare" /> <ref name="izbrano" />
* „Миналото на Чепеларе” – втори том през 1936 г.
* „Българското риболовство на Бяло море” - 1938
Line 66 ⟶ 65:
== Бележки ==
<references
{{СОРТКАТ:Дечов, Васил}}
| |||