Гражданство на Европейския съюз: Разлика между версии

Така формулираното определение за гражданството на Съюза дава основание да се направи заключението, че придобиване на европейско гражданство е невъзможно без предшестващо притежаване или придобиване на национално гражданство на държава — членка на ЕС. Така според договорите личният и неделим статус на гражданин на дъжава — членка на ЕС, води до фактическо положение, при което той става субект на права и задължения, свойствени на ЕС, които се закрилят не само в рамките на Съюза, но и извън него<ref>[[#Цанков|Цанков (2005): 31]]</ref>. Притежаването на национално гражданство на страна — членка на Съюза, е абсолютно изискуемо условие за придобиване на гражданство на Съюза<ref>[[#Цанков|Пак там]]</ref>. Обратната хипотеза обаче е невъзможна&nbsp;— Гражданството на Съюза не може да бъде използвано, за да се придобие гражданство на друга държава членка, различна от държавата членка, чиито гражданин е съответното лице. Същевременно Договорът от Рим не изземва правото на отденитеотделните страни — членки на Съюза, сами да определят условията за придобиване и изгубване на националното си гражданство<ref>[[#MP|Министерство на правосъдието]]</ref>.

Основните права и задължения на европейските граждани са определени от изискванията на националното им гражданство и европейските институции се ангажират да ги спазват, зачитат и гарантират<ref>[[#ГПЧЕ|Пак там]]</ref>. Допълнителното европейско гражданство е източник и на някои допълнителни права, които са уникални и само европейските граждани имат подобни. <!-- Същевременно --> Все пак според [[Харта на основните права на Европейския съюз|Хартата зана основните права на ЕС]] „упражняването на тези права налага отговорности и задължения”<ref>[[#ГПЧЕ|Пак там]]</ref>.