Европейска философия: Разлика между версии

'''Континенталната философия''' е терминназвание за философията, правена през 19-20 век в континентална [[Европа]] <ref>Simon Critchley and William Schroder (eds.), A Companion to Continental Philosophy (Blackwell Publishing, 1998), p. 4</ref>, за разлика от [[аналитичната философия|аналитичната философия]] ([[САЩ]] и [[Англия]]). Терминът идва от названието, жаргонноРазговорно и неофициално, на [[Европа]] в [[СъединениАнглия американскинаричат щати|САЩ]] -Европа ''континента'', а към средата на 20в. Отсловосъчетанието тамзапочва да се употребява и в САЩ. Освен за полемични цели, ''континентална философия'' не се използва за самоидентифициране от европейски философи.

Континенталната философия включва следните течения: германски идеализъм, феноменология, екзистенциализъм (и неговите предшественици - някои от философските съждения у [[Киркегор]] и [[Ницше]]), [[херменевтика]], [[структурализъм]], [[постструктурализъм]], френски феминизъм и критическа теория на Франкфуртската школа, както и някои други клонове на Западния европейски [[марксизъм]].

Терминът (и неговото приблизително значение) могат да бъдат открити поне през 1840 в есето на [[Джон Стюарт Мил]] върху Колридж, където Мил прави контраст между повлияната от Кант мисъл в "континенталната философия" и "континенталните философи" с английски емпирицизъм на [[Джереми Бентам]] и 18 век като цяло. Тази идея придобива известност в ранните 1900, когато фигури като [[Бъртранд Ръсел]] и
[[Джордж Едуард Мур]] предлагат и развиват виждането за философията, като тясно свързана с естествените науки и прогресираща чрез логическия анализ. Тази традиция, която ще стане известна като '''аналитична философия''', става доминираща във [[Великобритания]] и [[Америка]] от близо 1930 нататък. Ръсел и Мур отхвърлят хегелианизма[[хегелианство]]то и близките до него философии, което става отличителен белег на тяхното философско движение.