Едмънд Хилари: Разлика между версии

Едмънд Хилари е роден в малкия град [[Туакау]] (южно от [[Окланд]]). Неговите дядо и баба са ранни заселници в Северна [[Ваироа]] от средата на 19-ти век, след изселване от [[Йоркшър]]. Хилъри учи в [[Окландска прогимназия|Окландската прогимназия]]. Той пътува над 2 часа до училището си и редовно използва това време за четене. Когато поотраства, е по-нисък от своите връстници, което го прави много срамежлив и затова търси усамотение в книгите и в мечти за живот, пълен с приключения. В гимназията започва да се занимава с бокс, спорт който му предава по-голяма увереност. На 16-годишна възраст неговият интерес към скалното катерене е запален по време на училищно пътуване до планината [[Руапеху]]. Там той разбира, че е физически силен и много по-издръжлив от своите спътници. През 1939 г. завършва своето първо по-значително изкачване, достигайки връх [[Оливие]] в [[Южни Алпи|Южните Алпи]] на Нова Зеландия. Завършва колежа към университета в Оуклънд[[Окланд]] – специалност математика и естествени науки. След завършване на образованието, заедно с брат си Рекс зап очвазапочва да се занимава с пчеларство и става специалист в тази дейност.

Със започването на Втората световна война Хилари изявява желание да се запише доброволец в новозеландската армия, но впоследствие се отказва поради религиозните си убеждения. След въвеждането на всеобща мобилизация през 1943 постъпва във военновъздушните сили на [[Нова Зеландия]] в качеството си на щурман на хидросамолет. През 1945 при нещастен случай е сериознасериозно нараненранен и върнат в Нова Зеландия за лечение.

В средата на ХХ в. пътят към [[Еверест]] е затворен от страна на контролирания от [[Китай]] [[Тибет]] и до върха може да се стигне единствено от [[Непал]], като правителството на страната разрешава да се организира само по една експедиция годишно. През 1952 върха е опитан да бъде покорен от швейцарска експедиция, но поради лошото време швейцарците са принудени да се върнат само на 240 м от върха. През същата година Хилари катери в [[Алпите]] и получава покана от Британския хималайски комитет да вземе участие в експедиция към Еверест през следващата 1953 г. и след кратък размисъл се съгласява.

За ръководител на експедицията е назначен Джон Хънт, който организира две групи алпинисти, които трябвало да покорят от две страни върха. Една от групите се състои от Том Бурдилон и Чарлз Еванс, а другата – с водач Джордж Лоу. Хилари е поставен в група с шерпа [[Тенсинг Норгей]], което предизвиква съпротива от негова страна, като даже се кани да напусне експедицията, но е разубеден и остава. Експедицията наброява около 400 човека, като включва 362 носача, 20 водачи-шерпи и 10 хил. фунта багаж. Групата на Лоу ще атакува върха покрай връх Лхоце, а тази на Хилари – през ледопада Кхумбу.

На 18 януари 2007 Хилари отново се отправя за [[Антарктида]], но вече не като член на експедиция, а по повод50повод 50-годишнината от съществуването на станция Скот, съпровождайки делегация начело с премиер-министъра на Нова Зеландия. На 22 април 2007 посещава за последен път столицата на [[Непал]] [[Катманду]], където в резултат на падане получава сериозни наранявания. Вероятно тези наранявания и острата сърдечна недостатъчност са причина за смъртта му в 9 часа новозеландско време на 11 януари 2008 в болницата в [[Окланд]].