Говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
премести „Говор“ като „Говор (пояснение)“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Говорът''', още и '''субдиалект''', е разновидност на езика и [[социолингвистика|социолингвистичен]] термин за обозначение на неголяма, като правило териториално свързана общност от носители на даден език. Говорът е основна структурна единица на езика.<ref name="Языкознание">[http://lingvisticheskiy-slovar.ru/description/govor/122 Языкознание. Большой энциклопедический словарь / Гл. ред. В. Н. Ярцева. — 2-е изд. — М.: Большая Российская энциклопедия, 1990]</ref> Отличава се в рамките на езика с някои свои специфични черти на ниво езикова структура - например [[фонетика|фонетични]] като в случая със западнобългарските и източнобългарски говори разделяни от [[ятова граница|ятовата граница]].
На ниво [[сравнително езикознание]], говорът също е общоприет като най-ниска величина на раздробяване на даден език, която притежава във висша степен определени и постоянни (неизменни) характеристики способни несъмнено да го идентифицират. Говорът като правило се отнася за сравнително малки демографски общности и служи между членовете им за общи потребности при постоянство в езиковата комуникация. По тези причини даден говор може да се отнася и за съвсем малки и обособени общности - градчета, паланки, села. Някои говори представляват изключително интересен феномен и по тази причина са обект на специално изследване и изучаване като например говорът на т.нар. [[галиполски сърби]], на чийто говор известния сръбски езиковед и диалектолог [[Павле Ивич]] е посветил специална студия.[http://www.ikzs.com/index.php?stranica=opis&knjiga=306]
По принцип делението на говорите е на териториален признак, но може да бъде и на социален, в който случай обектът на изследване и изучаване на социолингвистиката са [[жаргон]]ите, които на по-високо социално ниво прерастват в [[групов говор]]. Други видове социални диалекти са ''[[таен говор|тайните говори]]'', известни още като ''[[арго]]'', както и ''[[класов говор|класовите говори]]'', които днес са напълно изчезнали в Европа.
Териториалните говори от своя страна се поделят на [[преходен говор|преходни]], [[смесен говор|смесени]], [[майчин говор|майчини]], [[преселнически говори|преселнически]] и [[островни говори]] (тук се имат впредвид останали в пълна изолация чуждоезикови общности), пример за които е говорът на т.нар. галиполски сърби които по преданията им са от [[Поморавие]]то и са определяни от сръбските езиковеди като общност успяла да опази говорът си в гръцка и турска езикова среда, който говор е старопоморавски и отнасян от Павле Ивич към [[смедеревско-вършецки говор|севернопоморавския днешен такъв]], класифициран като старощокавски сръбски диалект чийто [[диалектен континуум]] достига досами [[Белград]].
В социолингвистиката говорът се надгражда йрерахично от [[диалект]]а, а той от своя страна - от [[наречие]]то. Всички тези компоненти съставят езика, а неговата класификация на ниво сравнително езикознание се осъществява от [[езикова систематика|езиковата систематика]].
== Източници ==
<references />
[[Категория:Социолингвистика]]
[[Категория:Диалектология]]
[[cv:Вырăнти калаçу]]
[[en:Subdialect]]
[[ro:Grai]]
[[ru:Говор]]
[[uk:Говір]]
| |||