Хабсбургска Сърбия: Разлика между версии

м
форматиране: 5x дълго тире, 4x интервали (ползвайки Advisor.js)
мNo edit summary
м (форматиране: 5x дълго тире, 4x интервали (ползвайки Advisor.js))
 
== Предистория ==
По време на грандиозния военен сблъсък в края на 17-ти век наричан [[Голяма турска война]], Австрийската империя излиза основния победител от него изгонвайки османците от почти цялата [[Панонска равнина|Панонската равнина]] (включително днешните [[Бачка]] и северозападен [[Срем]]), като по силата на [[Карловацки конгрес|Карловацкия мирен договор]] от 1699 г. за Османската империя остават от днешна [[Войводина]] [[Банат]] и югоизточната част от [[Срем (област)|Срем]].
 
== Възникване ==
По време на следващата австро-турска война от 1716-1718 г. териториите на [[Далмация]], [[Босна и Херцеговина]], околностите на [[Белград]] с треакторията и прилежащата ѝ територия на река Дунав, известни като [[Подунавие]], са отново бойно поле. По силата на договора от [[Пожаревац]], загубилата войната Османска империя губи огромни територии в Дунавския регион (Банат и югоизточен Срем), северните части на днешна [[Централна Сърбия]] и Северна Босна, част от Далмация, [[Олтения]] и [[Пелопонес]]. В съответствие с разпоредбите на този мирен договор от 1718 г. към Хабсбургската австрийска империя са прикрепени или придадени в [[юрисдикция]] управлението на Белград със северните части на днешна Централна Сърбия.
 
=== Административна организация и самоорганизация ===
В периода 1717-1720 начело на областта е временно военно управление с граф Одвийер, а сетне гражданска администрация начело с губернатор на лично подчинение на австрийския император. В периода 1720-1733 губернатор е княз от [[Вюртенберг]] с двама прикрепени към него съветници - — граждански и военен. През 1733 г. във връзка с наново усложнилата се военна обстановка по повод на предстоящата нова австро-турска война, начело на администрацията на областта е генерал-губернатор Марули, а от 1736 г. - фелдмаршал де Валис. След 1733 г. административната и съдебна власт в областта се осъществявала от армията. Местното население на областта по това време има само ограничено самоуправление, при това изборът му се е одобрявал от губернаторството. Административното деление е на 11 [[дистрикт]]а, които от своя страна са се подразделяли на княжества и села. Австрийските дистрикти в областта са се управлявали от провизори, които са имали за първи помощници и същевременно заместници - — жупани. Към административните управители е имало по 2-3-ма помощници, а общинското, т.е. местното или мирово самоуправление се е осъществявало от оберкнязове или местни първенци на т.нар. княжества, а на селата - — от князе. Провизорите са имали административни, съдебни, полицейски и финансови правомощия, а оберкнязете и князете са заварените местни първенци от предходното османско управление. Новоназначените австрийски служители в областта са били на заплати от централната имперска хазна с цел да не се натоварва фискално местното население, основно с цел да е лоялно към новата австрийска власт в областта.
 
=== Военна организация и самоорганизация ===
 
== Прекратяване ==
По силата на [[Белградски мирен договор|Белградския мирен договор]] от 1739 г., Османската империя възстановява [[суверенитет]]а си на тази територия, ведно с цялата дотогавашна австрийска територия на юг от Дунав и [[Сава (река)|Сава]], и Олтения. Местното население което било компромитирано от австрийското управление преминало отвъд Дунава и се поселило по старата [[военна граница]] в днешна Войводина.
 
== Послеслов ==
== Източници и литература ==
{{Commonscat|Kingdom of Serbia (1718–1739)}}
* Историјски атлас, Завод за уџбенике и наставна средства - — Завод за картографију "Геокарта", Београд, 1999.
* Школски историјски атлас, Завод за издавање уџбеника Социјалистичке Републике Србије, Београд, 1970.
* Денис Шехић - — Демир Шехић, Историјски атлас Света, Београд, 2007.
* The Times History of Europe, Times Books, London, 2002.
* Олга Зиројевић, Србија под турском влашћу 1459-1804, Београд, 2007.