Препинателни знаци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 68:
* когато се използват думи с преносна употреба – „Откъде имаш тази „уникална” дарба?”
* при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: ул. “Иван Вазов”, Сдружение "Св. Вмчк Георги Победоносец" и т.н. При адресиране на писма кавичките може и да не се поставят.
 
Точка и запетая
 
* отделя една от друга относително самостоятелни големи синтактични цялости вътре в изречението (еднородни части, отделни изречения, група от изречения);
 
„Някои момчета разправяха, че по онова време на годината долу имало комари колкото лястовици; други твърдяха, че край реката започвали тресавища.”
 
* поставя се и при изброяване (вкл. и схематично представено с тирета - преди всеки нов ред);
 
„Ковачи и железари, които довчера бяха въртели тежките чукове; арабаджии и столари, които по бели дрехи сновяха като призраци из прашните работилници, изпълнени с оглушителния шум на триони и стругове; обущари, шивачи и сарачи, които не подигаха очи из иглата; матрапази и джамбази, които тичаха като луди по стъгдите и мегданите.”.
 
Запетая
 
1. В простото изречение запетаята служи, за да отдели:
 
* еднородни части;
 
„Той е жив, подвижен, пъргав.”
 
Изключение: Еднородни части, свързани с чрез еднократно употребени съюзи „и” и „или”, не се отделят със запетая - "Вали тихо и бавно, но гъсто и обилно.”
 
* обособени части;
 
„Пъргав и трудолюбив, той беше работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите.”
 
* вметнати думи и изрази;
 
„А майката, представете си, слуша най-спокойно тези разговори.”
 
Изключение: Не се ограждат със запетаи следните думи и изрази: "обаче", "например", "според мене", "според (х)", "може би", "наистина", "следователно", "вероятно", "по всяка вероятност", "сякаш", "навярно", "очевидно", "по такъв начин", "като че ли", "всъщност", "естествено", "явно", "и така" - "А може би ще се наложи да започнем по-отдалече.”
 
* обръщения - ограждат се със запетая, когато са употребени самостоятелно, а когато са съчетани с частици, запетя се поставя, когато частицата предхожда обръщението;
 
„Моля, господа, не се страхувайте.”
 
„Накъде така бе, приятел?”
 
* пред съюза „и” се пише запетая, ако се намира след обособена част, вметната единица или подчинено изречение, с които няма синтактична връзка;
 
„Той прави жестове, които приковават, и след това изговаря думите отсечено.”
 
* пред „или” се пише запетая, когато служи за обособяване; пред „и” се пише запетая, когато служи за присъединяване;
 
„Направете всичко възможно, и то ведната и без отлагане.”,
 
„Аз тука живея тихичко, или по-добре, гледам отстрана живота.”
 
* ако „да” има значение „за да”, пред него се пише запетая.
 
„Той скимаше сламената си шапка... разтваряше широко разкопчаната си риза, да му влезе хлад.”
 
 
2. В състава на сложното изречение:
 
* запетаите отделят едно от друго простите изречения, като се поставят на границите между тях;
 
„И Стоил сяда на леглото си, заглежда се в жаравата на огнището, червеникав блясък огрява лицето му, той се усмихва.”
 
Изключение: Ако простите изречения се свързват чрез еднократно употребени съюзи „и”, „или”, „да” и в някои случаи „като”, запетаи не се употребяват - "Петровица беше по-мека и носеше добри чувства в душата си...”;
 
 
3. Не се пише запетая в следните случаи:
 
* между два съюза, когато първият от тях е едносричен;
 
„Казваше, че ако не му изпратят пари, ще се убие.”
 
* пред въпросителни съюзни думи или частици, въвеждащи едно подчинено изречение;
 
„Още веднъж ви моля да не се интересувате кой е този човек.”
 
* пред подчинено изречение, въведено със съюзна дума, ако непосредствено пред нея стои уточняващо наречие ("само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно", "дълго", "много", "малко" и т.н.), уточняващ наречен израз или частицата „не”.
 
„Но думите му тежат не защото са грижливо шлифовани и намерени.”
Изключения:
 
- съподчинени безсъюзно свързани изречения, въведени с въпросителни съюзни думи или частици, се отделят помежду си със запетаи - "Попитах го защо се е примирил, какво му пречи да разобличи лъжата”;
 
- когато подчинено да-изречение или подчинено изречение, въведено с въпросителна дума или частица, предхождат главното, те се отделя от него със запетая - "Какви са били първите му думи, не помня”, „Да изпревариш другите не е ни порок, ни престъпление.”;
 
- ако въпросителните съюзни думи или частици въвеждат подчинено определително изречение (т.е. изречение, което пояснява едно съществително или местоимението „това” от главното), подчиненото изречение се отделя/огражда със запетаи - "Винаги ми задават въпроса, защо съм направил този избор.”
 
==Използвана литература==