Препинателни знаци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
„Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...”
* Често се употребява в художествената и публицистичната литература за постигане на определен стилистичен ефект,
налагане на определено внушение или характеристика на някой от персонажите. В тази връзка, когато при цитиране се използват части от думите на автора, се поставя многоточие на мястото на пропуснатото. За по-лесно разграничаване, трите точки може се поставят в големи скоби - […]. "[…] аз може млад да загина... / Но... стига ми тая награда […]"
Line 25 ⟶ 29:
Двоеточие
* Двоеточие се пише пред думи и изрази,
които означават изброяване или посочване – „За да довършим обзавеждането трябват още някои неща: маса, столове, телевизор и перална машина.” TIP: Важно е да се отбележи, че в някои случаи грешното поставяне на двоеточието може да промени смисъла.
Трябва да се има предвид, че то се поставя след завършена мисъл за изброяване, а не когато изброяването е част от изречението – „Ще бъдат изградени язовири на някои реки: Вит, Искър, Осъм и Янтра.” и „Реките Вит, Искър, Осъм, Янтра се вливат в Дунав.” * Двоеточие се пише пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
Line 38 ⟶ 47:
Скоби
* Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
То може да се замести и от тире или запетая, но скобите разграничават мисълта по-рязко. Обикновено се използват за мисъл, която е свързана с темата, но не е предмет на конкретното изложение. „В края на юни ще започне изграждането на канализацията в кв. "Модерно предградие"
(разрешението беше дадено като подарък за Бойко Борисов от главния архитект Петър Дяков по случай рожденния ден на кмета)” * При цитиране източника също може да стои в скоби, ако не е оповестен по друг начин: „Ако обичаш едно цвете,
което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.” („Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери) Line 52 ⟶ 66:
„Фирмата произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”
* Употребява се и на мястото на пропуснати думи (за избягване на повторението), когато те се подразбират,
например: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.” * Най-честа употреба има при предаване на пряка реч. Поставя се в следните случаи:
- пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
- след пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), за да се внесат пояснения от автора
(кой говори, какви са неговите действия или ефекта, който думите му предизвикват у останалите участници). Ако след пояснителните думи пряката реч продължава, отново се поставя тире: „— Право — взех да угаждам нещо мътно и аз. — Неми държат само везирите… Затвори я тая уста бе! — онзи почна да ме ядосва, зееше толкова време.”
Line 69 ⟶ 86:
* за точно предаване на чужди думи (цитат). Цитатът може да е с различна дължина – от една дума до няколко изречения.
* когато се използват думи с преносна употреба – „Откъде имаш тази „уникална” дарба?”
* при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: ул. “Иван Вазов”,
Сдружение "Св. Вмчк Георги Победоносец" и т.н. При адресиране на писма кавичките може и да не се поставят. Точка и запетая
* отделя една от друга относително самостоятелни големи синтактични цялости вътре в изречението
(еднородни части, отделни изречения, група от изречения); „Някои момчета разправяха, че по онова време на годината долу имало комари колкото лястовици;
други твърдяха, че край реката започвали тресавища.” * поставя се и при изброяване (вкл. и схематично представено с тирета - преди всеки нов ред);
„Ковачи и железари, които довчера бяха въртели тежките чукове; арабаджии и столари,
които по бели дрехи сновяха като призраци из прашните работилници, изпълнени с оглушителния шум на триони и стругове; обущари, шивачи и сарачи, които не подигаха очи из иглата; матрапази и джамбази, които тичаха като луди по стъгдите и мегданите.”. Запетая
Line 89 ⟶ 111:
„Той е жив, подвижен, пъргав.”
Изключение: Еднородни части, свързани с чрез еднократно употребени съюзи „и” и „или”,
не се отделят със запетая - "Вали тихо и бавно, но гъсто и обилно.” * обособени части;
Line 99 ⟶ 122:
„А майката, представете си, слуша най-спокойно тези разговори.”
Изключение: Не се ограждат със запетаи следните думи и изрази: "обаче", "например", "според мене",
"според (х)", "може би", "наистина", "следователно", "вероятно", "по всяка вероятност", "сякаш", "навярно", "очевидно", "по такъв начин", "като че ли", "всъщност", "естествено", "явно", "и така" - "А може би ще се наложи да започнем по-отдалече.” * обръщения - ограждат се със запетая, когато са употребени самостоятелно, а когато са съчетани с частици,
запетя се поставя, когато частицата предхожда обръщението; „Моля, господа, не се страхувайте.”
Line 107 ⟶ 134:
„Накъде така бе, приятел?”
* пред съюза „и” се пише запетая, ако се намира след обособена част, вметната единица или подчинено изречение,
с които няма синтактична връзка; „Той прави жестове, които приковават, и след това изговаря думите отсечено.”
Line 128 ⟶ 156:
„И Стоил сяда на леглото си, заглежда се в жаравата на огнището, червеникав блясък огрява лицето му, той се усмихва.”
Изключение: Ако простите изречения се свързват чрез еднократно употребени съюзи „и”,
„или”, „да” и в някои случаи „като”, запетаи не се употребяват - "Петровица беше по-мека и носеше добри чувства в душата си...”; Line 142 ⟶ 171:
„Още веднъж ви моля да не се интересувате кой е този човек.”
* пред подчинено изречение, въведено със съюзна дума, ако непосредствено пред нея стои уточняващо наречие
("само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно", "дълго", "много", "малко" и т.н.), уточняващ наречен израз или частицата „не”. „Но думите му тежат не защото са грижливо шлифовани и намерени.”
Изключения:
- съподчинени безсъюзно свързани изречения, въведени с въпросителни съюзни думи или частици,
се отделят помежду си със запетаи - "Попитах го защо се е примирил, какво му пречи да разобличи лъжата”; - когато подчинено да-изречение или подчинено изречение, въведено с въпросителна дума или частица,
предхождат главното, те се отделя от него със запетая - "Какви са били първите му думи, не помня”, „Да изпревариш другите не е ни порок, ни престъпление.”; - ако въпросителните съюзни думи или частици въвеждат подчинено определително изречение
(т.е. изречение, което пояснява едно съществително или местоимението „това” от главното), подчиненото изречение се отделя/огражда със запетаи - "Винаги ми задават въпроса, защо съм направил този избор.” ==Използвана литература==
|