|
* [[:Категория: Български правопис]]
* [[:Уикипедия: Пунктуация]]
1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.
5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.
Многоточие
* Обикновено се пише с три последователни точки, след които се поставя интервал.
Многоточие се поставя в края на недовършен израз или при писмено предаване на разговор,
когато настъпва пауза в изказването на някое от говорещите лица.
„Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...”
* Често се употребява в художествената и публицистичната литература за постигане на определен стилистичен ефект,
налагане на определено внушение или характеристика на някой от персонажите.
В тази връзка, когато при цитиране се използват части от думите на автора,
се поставя многоточие на мястото на пропуснатото.
За по-лесно разграничаване, трите точки може се поставят в големи скоби - […].
"[…] аз може млад да загина... / Но... стига ми тая награда […]"
Двоеточие
* Двоеточие се пише пред думи и изрази,
които означават изброяване или посочване – „За да довършим обзавеждането трябват още някои неща:
маса, столове, телевизор и перална машина.”
TIP: Важно е да се отбележи, че в някои случаи грешното поставяне на двоеточието може да промени смисъла.
Трябва да се има предвид, че то се поставя след завършена мисъл за изброяване,
а не когато изброяването е част от изречението – „Ще бъдат изградени язовири на някои реки:
Вит, Искър, Осъм и Янтра.” и „Реките Вит, Искър, Осъм, Янтра се вливат в Дунав.”
* Двоеточие се пише пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
„Фани го блъсна и изкрещя диво:
— Махай се, Жак!”
Скоби
* Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
То може да се замести и от тире или запетая, но скобите разграничават мисълта по-рязко.
Обикновено се използват за мисъл, която е свързана с темата, но не е предмет на конкретното изложение.
„В края на юни ще започне изграждането на канализацията в кв. "Модерно предградие"
(разрешението беше дадено като подарък за Бойко Борисов от главния архитект Петър Дяков по случай рожденния ден на кмета)”
* При цитиране източника също може да стои в скоби, ако не е оповестен по друг начин: „Ако обичаш едно цвете,
което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.”
(„Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери)
Тире
* По-горе стана дума, че тире се пише за отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение.
„Фирмата произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”
* Употребява се и на мястото на пропуснати думи (за избягване на повторението), когато те се подразбират,
например: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.”
* Най-честа употреба има при предаване на пряка реч. Поставя се в следните случаи:
- пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
- след пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), за да се внесат пояснения от автора
(кой говори, какви са неговите действия или ефекта, който думите му предизвикват у останалите участници).
Ако след пояснителните думи пряката реч продължава, отново се поставя тире:
„— Право — взех да угаждам нещо мътно и аз. — Неми държат само везирите… Затвори я тая уста бе! — онзи почна да ме ядосва, зееше толкова време.”
Кавички
Кавички се използват в следните случаи:
* за точно предаване на чужди думи (цитат). Цитатът може да е с различна дължина – от една дума до няколко изречения.
* когато се използват думи с преносна употреба – „Откъде имаш тази „уникална” дарба?”
* при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: ул. “Иван Вазов”,
Сдружение "Св. Вмчк Георги Победоносец" и т.н. При адресиране на писма кавичките може и да не се поставят.
Точка и запетая
* отделя една от друга относително самостоятелни големи синтактични цялости вътре в изречението
(еднородни части, отделни изречения, група от изречения);
„Някои момчета разправяха, че по онова време на годината долу имало комари колкото лястовици;
други твърдяха, че край реката започвали тресавища.”
* поставя се и при изброяване (вкл. и схематично представено с тирета - преди всеки нов ред);
„Ковачи и железари, които довчера бяха въртели тежките чукове; арабаджии и столари,
които по бели дрехи сновяха като призраци из прашните работилници, изпълнени с оглушителния шум на триони и стругове;
обущари, шивачи и сарачи, които не подигаха очи из иглата; матрапази и джамбази, които тичаха като луди по стъгдите и мегданите.”.
Запетая
1. В простото изречение запетаята служи, за да отдели:
* еднородни части;
„Той е жив, подвижен, пъргав.”
Изключение: Еднородни части, свързани с чрез еднократно употребени съюзи „и” и „или”,
не се отделят със запетая - "Вали тихо и бавно, но гъсто и обилно.”
* обособени части;
„Пъргав и трудолюбив, той беше работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите.”
* вметнати думи и изрази;
„А майката, представете си, слуша най-спокойно тези разговори.”
Изключение: Не се ограждат със запетаи следните думи и изрази: "обаче", "например", "според мене",
"според (х)", "може би", "наистина", "следователно", "вероятно", "по всяка вероятност", "сякаш",
"навярно", "очевидно", "по такъв начин", "като че ли", "всъщност", "естествено", "явно",
"и така" - "А може би ще се наложи да започнем по-отдалече.”
* обръщения - ограждат се със запетая, когато са употребени самостоятелно, а когато са съчетани с частици,
запетя се поставя, когато частицата предхожда обръщението;
„Моля, господа, не се страхувайте.”
„Накъде така бе, приятел?”
* пред съюза „и” се пише запетая, ако се намира след обособена част, вметната единица или подчинено изречение,
с които няма синтактична връзка;
„Той прави жестове, които приковават, и след това изговаря думите отсечено.”
* пред „или” се пише запетая, когато служи за обособяване; пред „и” се пише запетая, когато служи за присъединяване;
„Направете всичко възможно, и то ведната и без отлагане.”,
„Аз тука живея тихичко, или по-добре, гледам отстрана живота.”
* ако „да” има значение „за да”, пред него се пише запетая.
„Той скимаше сламената си шапка... разтваряше широко разкопчаната си риза, да му влезе хлад.”
2. В състава на сложното изречение:
* запетаите отделят едно от друго простите изречения, като се поставят на границите между тях;
„И Стоил сяда на леглото си, заглежда се в жаравата на огнището, червеникав блясък огрява лицето му, той се усмихва.”
Изключение: Ако простите изречения се свързват чрез еднократно употребени съюзи „и”,
„или”, „да” и в някои случаи „като”, запетаи не се употребяват - "Петровица беше по-мека и носеше добри чувства в душата си...”;
3. Не се пише запетая в следните случаи:
* между два съюза, когато първият от тях е едносричен;
„Казваше, че ако не му изпратят пари, ще се убие.”
* пред въпросителни съюзни думи или частици, въвеждащи едно подчинено изречение;
„Още веднъж ви моля да не се интересувате кой е този човек.”
* пред подчинено изречение, въведено със съюзна дума, ако непосредствено пред нея стои уточняващо наречие
("само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно", "дълго", "много", "малко" и т.н.), уточняващ наречен израз или частицата „не”.
„Но думите му тежат не защото са грижливо шлифовани и намерени.”
Изключения:
- съподчинени безсъюзно свързани изречения, въведени с въпросителни съюзни думи или частици,
се отделят помежду си със запетаи - "Попитах го защо се е примирил, какво му пречи да разобличи лъжата”;
- когато подчинено да-изречение или подчинено изречение, въведено с въпросителна дума или частица,
предхождат главното, те се отделя от него със запетая - "Какви са били първите му думи, не помня”,
„Да изпревариш другите не е ни порок, ни престъпление.”;
- ако въпросителните съюзни думи или частици въвеждат подчинено определително изречение
(т.е. изречение, което пояснява едно съществително или местоимението „това” от главното),
подчиненото изречение се отделя/огражда със запетаи - "Винаги ми задават въпроса, защо съм направил този избор.”
==Използвана литература==
* ''Речник за правоговор, правопис и пунктуация'', С. 1998
http://peshev.net/blog/pravila-za-postavyane-na-prepinatelni-znaci
[[Категория:Пунктуация]]
| 