Роман I Лакапин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 22:
Предугаждайки развитието на нещата, наставникът на младия император - Теодор, замислил съюз с Роман Лакапин, друнгарий на флота и който му бил подръка. В началото на 919 г. Константин Пафлагонски решил да отстрани тази потенциална заплаха, като намери причина да разформирова флота, но бил арестуван по заповед на Роман Лакапин, когато последния пристигнал в двореца, за да надзирава изплащането заплатите на екипажите. След този удар, Зоя Карбонопсина изгубила всякакъв контрол над ситуацията и била принудена да отстъпи регентския пост. Наставникът Теодор убедил младия император да назначи отново за регент патриархa Николай Мистик. Първият акт на Николай Мистик бил да уволни Лъв Фока, а на неговото място да назначи Йоан Гаридас. Фока решил да обезпечи положението си, като за всеки случай помолил патриарха да назначи някой негов роднина на длъжността Велик Етериарх - началник на императорските телохранители. Патриархът в началото се съгласил, но след това отхвърлил предложението. Лъв Фока бил принуден да отправи към Роман Лакапин предложение за брак между техни родственици и съюз. Макар и господар на положението в Константинопол, Лакапин все пак се съгласил, двамата се заклели и на Фока било позволено да се завърне при армията си в Хризопол. Навярно Фока предполагал, че Лакапин никога няма да успее да се домогне до императорския престол, но недооценил правилно възможностите на своя нов съюзник.
На 25 март [[919]] г. друнгария на флота Роман Лакапин получил получил почетния сан магистър, и бил обявен за Велик Етериарх. Роман Лакапин разполага с достатъчно обществена и държавна подкрепа за да си присвои ефективното управление. През май [[919]] г. Лакапин се обявява за [[василеопатор]] и настойник на младия четиринадесетгодишен василевс Константин VII, като го жени за своята дъщеря Елена, превръщайки се в действителния управник на Империята. Лишена от титлата си на [[августа]], Зоя все пак е оставена да живее в двореца като частно лице, понеже пред Лакапин се явявала вече друга пречка - самият Фока, който продължавал да има влияние над армията.
До Лъв Фока било изпратено писмо, подписано от младия император, в което го съветвали да не реагира на тези събития. Нежелаещ да се примири с това положение, Фока се разбунтува, но не е в състояние да обезпечи лоялността на своите войници. Причина за това се явява обнародването на императорски указ, в който Константин VII Порфирогенет приветства Лакапин като негов защитник и осъжда бунта на Фока. Войниците преминават на страната на Лакапин. Налага се Фока да избяга, но е заловен от имперски агенти във Витиния. Впоследствие Лъв Фока е ослепен по заповед на Роман Лакапин. Лишена от своя могъщ съюзник, Зоя се опитала да отрови Лакапин, който заповядал да бъде арестувана и вторично подстригана за монахиня. След като Зоя е изпратена в манастир, Роман Лакапин е обявен за [[кесар]] през септември [[919]] г.
| |||