Заграде: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Хисарлъкъ (Сисрликъ, Градище)'' живеят 420 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.]</ref>
 
В началото на [[20 век]] селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Хисарлик'' (Hissarlik) има 304 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 112-113</ref> По данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 450 българи християни. През 1908-1909 година селото има 40 български къщи с население 200 души.<ref>Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.8179</ref>
 
Селото е освободено от [[османска власт]] през октомври [[1912]] година по време на [[Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. Тринадесет души от Хисарлъка се включват като [[доброволец|доброволци]] в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.</ref>