Невроза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 2:
 
== История ==
Терминът е за първи път предложен през 1769 от шотландският лекар [[Уилям Кълън]] от 1769 за дефиниране на лични болести, които пораждат смущения в личността. Като понятие е възприето от [[Зигмунд Фройд]], за обозначаване на болест, чийто симптоми символизират психичен конфликт с произход от детството, който е [[Изтласкване|изтласкан]]. Впоследствие в регистъра на неврозата от психоаналитична гледна точка влизат и [[хистерия]]та, и [[Натраплива невроза|натрапливата невроза]], към които могат да се прибавят и актуалната невроза, включваща в себе си страхова невроза, [[неврастения]] и [[психоневроза]]та, последната обхващаща преносната и нарцистичната невроза<ref>Рудинеску Ел., Плон М.: Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000, стр. 56</ref>. Невротичните състояния са много разпространени и могат да засегнат всеки човек в различна степен. Гризането на ноктите, неволните тикове на лицето, "прескачането" на сърцето и много други невротични симптоми могат да сполетят психически здрав човек, поставен в напрегната ситуация. Като цяло невротикът се чувства дискомфортно, липсва му увереност в неговата социална роля, агресивен е по отношение на другите (например ироничен) или към себе си (опити за самоубийство), страда от разстройства на съня (безсъние или хиперсомия), може да има сексуални разстройства ([[фригидност]] или [[импотентност]], системно въздържание или [[мастурбация]]). Често срещана е прекалено бързата умора. Типични невротични състояния са [[хистерия]]та, [[анорексия]]та, [[пиромания]]та, [[перфекционизъм|перфекционизмът]], злоупотребата с алкохол, наркотици и тютюн, [[натрапливости]]те и [[страховата невроза]] - най-често от смърт (обикновено фиксирана към инфаркт, СПИН, рак, сифилис, катастрофа), от затворени или открити пространства, от общуване (например от изпускане на газове пред хора или казване на нещо неприлично) и много други.
 
Действителното изтощение на болния е последица от несъзнаваните усилия, които полага в борбата срещу сексуалните нагони и агресивността си. Всичките му невротични симптоми в последна сметка са символичен израз на вътрешната драма, която се разиграва у него и която е неспособен да овладее, тъй като основните елементи убягват от ясното му съзнание.