Дубровнишки говор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: thumb|300px|Карта на [[щокавицата в бивша Югославия (младите икавски ...
 
мРедакция без резюме
Ред 4:
Според [[Далибор Брозович]] това е [[говор]], т.е. субдиалект, а не [[диалект]] на хърватския или сръбския, и въобще сърбохърватския език. Разпространен е от [[Янина (Далмация)|Янина]] в [[Далмация]] до хърватската граница с [[Черна гора]] досами [[Которски залив|Которския залив]]. Класифициран е като [[Йекавски говор|йекавски младощокавски говор]] (млад ще рече нововъзникнал) в най-южната част на т.нар. [[млад икавски диалект]]. Сред него са доста разпространени [[Чакавско наречие|чакавизмите]] и [[Икавски говор|икавизмите]].
 
При и за формирането му роля е изиграла [[Дубровнишка република|ДубронишкатаДубровнишката република]] със своя [[далматински език]]. Също така върху говора има венецианско и немско езиково влияние. В този смисъл, този говор представлява особен интерес за [[диалектология|диалектолозите]]. Също така хърватската диалектология го разглежда в исторически аспект във връзка с [[източнобосненски говор|източнобосненския старощокавски говор]] и т.нар. западнощокавски босненски и хърватски говори, разпространени по долното течение на [[Неретва]] и т.нар. [[Макарска ривиера]] в рамките на младия икавски диалект. Хърватската диалектология разглежда всички тези говори в Западна [[Босна и Херцеговина]] като хърватски, понеже преди османското завоюване на тези земи тук не е имало [[сърби]] и [[бошняци]], а те са били разселвани след 16 век по цялото протежение на [[военна граница|военната граница]]. По тази причина се е формирал и младия икавския местен говор, който се припознава донякъде и като сръбски от сръбските езиковеди и диалектолози.
 
Според Далибор Брозович този субдиалект се е най-добре запазил в [[Цавтат]], а не в зародилия го Дубровник, понеже днес Дубровник представлява коктейл от говори.<ref name="Brozović">[http://hrcak.srce.hr/file/26207 Croatica et Slavica Iadertina 2005.] Dalibor Brozović: Dva moguća fonološka tumačenja prozodijskog sustava u cavtatskome govoru</ref>