Манастир (област Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.111.86.164 (б.), към версия на Nadina |
|||
Ред 21:
== История ==
Село Манастир е основано на [[08.09.1890]] година, намира се в Преспанския дял на [[Родопи]]те, в северните склонове на връх Преспа. Според преданието селото е основано върху останките на старо селище, близо до срутен [[манастир]], оттам идва и името му. Основателите на Манастир са преселници от село [[Давидково]], чиито домове след [[Освобождение на България|Освобождението]] са останали отново в границите на [[Османската империя]]. В желанието си да избягат от оковите на робството, Тодор, Никола и Вълчо Куртеви заедно със сестра си Рада и майка им Ружа преминават билото, по което минавала границата с [[Турция]]. Така се озовали на родна земя и изградили селото.
Манастирище
/Сведения за Манастир от древността до преселението. *”Манастир наш каматан”д-р Никола Тодоров/
Тази глава не би била възможна без Тодор Сл.Дичев, познавач на историята по нашите земи. Самият той има много интересни хипотези за ония времена. Той е човекът, пребродил всяко кътче на Родопите и познава всяка бърчинка около Манастир. Негова е и идеята за местонахождението на светилището на Дионисий, прочутия древен храм на бесите.
Името Манастир произлиза от предполагаем манастир, останките от който се виждат в Алишавото,Вълчева дупка /в долния край на селото/, където има темели от разрушени стени. Тази местност се казва още Манастирище Легендата разказва, че първите преселници са чували вечер камбаните , някъде оттам долу….Старите манастирци говорят за намерени съдове от стари времена. Дори се говори за намерено имане. Тезата за манастир е възможна. Около Бачковския манастир има на много места скит/сателитни /манастири и параклиси. Има предания , че древната библиотека на Бачковския манастир е заровена в една от стоте пещери в Мостово./ По време на поредните набези срещу християнските манастири, монасите от св.Петка предупреждават бачковския игумен, той натоварва с мулета книгите и ги скрива в пещерите до Мостово./
Друго предания говори и , че в Имарет дере е имало малък манастир, където е умрял Патриарх Евфтимий на път за Диарбекир, където е трябвало да бъде заточен.
Между Кара тепе и Мечкин гедик има местност Черквището, където също се виждат останки от разрушена сграда. Явно е , че около майката манастир - Бачковския са изградени християнски параклиси и по-малки манастири. Тези скит-спътници не се правят просто така в дивите гори. Това показва , че тук е било населено. Кога е било всичко това?- трябват проучвания.
Ако се върнем още по-назад тези земи също не са били безлюдни. Тук живеят непокорните беси, планинците траки.Те са покорени от римляните едва през 52г на последня век пр. н.е . от Август. Преди това персийкият цар Ксеркс покорява цяла Тракия , без царството на бесите..
Пътят, който минава от Бачково през Мостово, излиза между Кръстова и Борово, слиза в Белица , от Белица излиза горе на Синира, и слиза в Крушево, през уникалния древен мост ./Крушевската кюприя/, който е единственият каменен мост в района. Римските пътища вървят винаги само по било, никога по низината и покрай реката. От кого тогава е направен този мост? Кой ще прави път с такъв мост? По-сетнешното безлюдие на района показва , че това е много древно място с поток от много хора. Най-вероятно от бесите. Ако се върнем още по-назад във времето и погледнем в Крушевските две дупки, една над друга /в долната могат да се приберат 300овце а в горната около 50-60. Тези пещери не са естествени пещери, няма условия за това. Те са направени от човешка ръка, пътеката до тях е изсечена. Явно са предназначени за хора. Това насочва към друго светилище на бесите. Дори Тодор Сл.Дичев подхвърля за цивилизацията на бесите. Едно нещо не може да се опровергае ,връзката на тези места с Белинкташ -другото беско светилище до Врата. За Белинкташ има поне две хипотези -първата е, че това е била обсерватория на траките , втората –на прочут лечител. Явно нашите места са били гъсто населени по време на бесите/траките/ .Трябва да споменем за прочутото светилище на Дионисий -основно божество на траките ,за което вече има над сто местопредположения. .Именно в това светилище са направени двете големи предсказания на древността. Първото е ,че Александър Македонски ще превземе света , но ще умре млад. А второто е направено пред бащата на Октавиан Август -първия римски император, че Рим ще стане империя. Гадаенето ставало с огън и вино върху огромни олтари. Тодор Славчев лансира идеята , че Дионисиевото светилище се намира към Хайдушки поляни , като се свие нагоре към гората в началото, преди Дългите плата. Има широка поляна , извор-аязмо ,отломки от стени. Дали тук е било основното светилище на Дионисий, или по-малко , защото освен него е имало много светилища-/Дионисий е бил почитан тракийски бог./ не знаем, но поне е принос към загадката.
И друго интересно заключение можем да направим. Никъде не се намерени следи от славяни. Въобще темата със славяните в българските земи е силно преекспонирана. Херодот казва, че траките били колкото пясъците в пустинята. Интересно къде са отишли тези многомилионни маси когато идват прабългарите и изведнъж намират само “чакащите ги “славяни”?....
Темата за траките и нашите места е интересна и неизяснена ,с повечко фантазия може да се напише цял роман, но ще се въздържим, защото нашата цел е друга.
Само ще кажем , че в описаните места е имало някога живот. За съжаление не са правени проучвания , които да хвърлят светлина. Трябват проучвания , за да се каже в кое време , кой?
Римско присъствие е безспорно, ако се съди по римския път между Х.Свобода и х.Преспа. Тук са минавали римските легиони. Пътят е направен от огромни камъни да издържат голяма тежест. Всъщност римският път идва от Бяло черква-Х.поляни, Преспа-Караджова вода –Вражата скала -Инкая-Сини връх/Ялан тепе/-над с.Искра/Кърджиларе/ и на изток.
Балкан махала и Среброто са много древни селища. Те винаги са били неразривно свързани като предание. Далеч още преди да се заселят турците и по-късно нашите давидковци , тук е имало живот. Още от римско време. Рудниците са от това време. По нашите места има сигурни белези за древна металургия. В Кенан дере / намерени са древни търнокопи /е била най-богатата на сребро руда. Над Кенан дере от другата страна е Среброто, където има древни галерии и мина. Също и в Балкан махала. В Лъкавица също има стари следи от рудодобив. На Синира над Крушево също има древен рудник. Тези рудници и рудодобив също сочат за масирано човешко присъствие по нашите земи по римско време.
Рудниците бяха здраво разработени след 1950г . Вече са изоставени.
Само ще кажем , че в описаните места е имало някога живот. Трябват проучвания , за да се каже в кое време , кой?
Тодор Славчев Дичев е запленен от тази идея, има и много познания. С хубавия си стил на писане го приканваме да я сподели с нас.
Преселението към свободата
Чепино 1656г –Давидково /1656-1890 /- Манастир 1890
/ Откъс от книгата „Манастир наш каматан” ред. д-р Никола Тодоров
изд.2010г Екобелан /
Най-високото село на Балканите- Манастир/1500м/ е основано на 8 септември 1890 г, на гола поляна.
Първи стъпили в Манастир са Куртьоловският род -синовете на Георги Стоев Куртев от Давидково -Вълчо, Никола,Тодор, с майка си Ружа и сестра им Рада .Заедно с тях са : Милка-жената на Вълчо и двете им малки деца -Никола и Петър.Тодор е с бременната си жена Елена.
Минали са през Каркъма,Тиклите и спират под вековните буци на хорището. /пред св.Неделя/
Те са последвани от Калайжийският род-Атанас и Никола/ с тях е и Осман-Иван Палавров/, Стойкоолуският род-Тодор и Георги,Начоолувският род, Куц Тодор Христев и Иван Караиванов.Тези шест рода презимуват в дървени колиби и напролет-1891г дочакват останалите родове.Първият кмет на селото е предводителят на преселниците, Вълчо Куртев , избрал и мястото за новото село.
Сигурно съдбата на всеки от нас би била много по-различна, ако нашите деди не бяха извършили този подвиг, за който ще стане дума по-подробно в разказа нататък.От днешен поглед не си даваме сметка какво са сторили дедите ни в онова сложно време. Напълно съм съгласен с проф.Тодоров, че ние потомците подценяваме този факт. На американците ще им изскочат очите от гордост и тщеславие когато говорят за първите заселници. Също и в Австралия.Те са били сбриток хора от авантюристи, разбойници до романтици. Нашите деди са имали много по-чисти помисли, основавали село след село да запазят свободата си!
С малки деца в ръцете и в утробите си! През враждебната граница! Пред зима!Без подслон! Без храна! Какви са били тези хора!?
Луди ли, или герои ?!
Проследихме рода до 1656 година, до първия Куртьо, сина на дядо Стою от Чепино! Заедно с десетина левенти като по чудо се измъква от обръча по време на страшното потурчване в Чепинско през 1656г.
Куртьо основава Дауткьой. Името на селото е по неговия прякор-Дауд-бърз като вятъра! После селото става Давудьво, сега Давидково.
Неговите потомци напускат Давидково, останало според Берлинския договор в турско и основават село Манастир.
Манастир не е съставен само от давидковци. Арнаутският род е дошъл в околностите на Манастир в 1886г и са живели в колиби около дъскорезниците,в които са работили. Всъщност като се поразровихме в книгите и историята се оказва, че не са никакви албанци, а българи от западна Македония - Горица/Корча-алб/, която по-късно п реминава към Албания. Тогава става едно голямо преселение на това население и те са се пръснали из Балканите, а у нас из цялата страна. Викали им арнаути и още арбанасини. Прочутото Арбанаси до Търново е основано от тях. Преди да дойдат в Манастир нашите “арнаути” са поживели малко в Гърция.
Никола Арнаудов е бил ръкоположен свещеник, с няколко езика, пословична мъдрост и осъзната религиозност.Имаше осанка на Петър Дънов.
С Веса Манова останахме поразени от неговите книги на различни езици с подчертаван текст и бележки отстрани. За Арнаут Петър и неговата щедрост може да се напише книга. Арнаутите са говорили с македонски диалект.
Родовете на Панови, Иван Велинов са дошли от Самоков в Манастир. Има и много карлуковци, момчиловци,славейновци и от други места.
Самото Давидково не е създадено само от чепинци. Известно е, че Калайжийският род е дошъл в Давидково от Перущица, като са живели няколко години в Момчиловци/спомени на Алексадър Хаджията/
Праховският род, който се заселва по-късно, идва в Давидково от
Беломорието. Имало е и българомохамедани и малко турци.
Вероятно ярките индивидуалности в нашето село се дължат на тази смесица на хора от различните краища. Различността обогатява! Манастирци правят много неща преди такива известни села като Славейно, Карлуково. Затова допринася и състава на преселниците -те са предимно занаятчии, не са вързани за парчето земя. По-находчиви са./факт отбелязан от Славчо Дичев и Николай Хайтов/
За прегледност даваме всички родове заселили Манастир до Балканската война /по Сл.Дичев и Н.Хайтов/
1.Куртьоловски род-Вълчо,Никола ,Тодор,Рада и майка им Ружа-кацари и овчарство..
2.Калажийският род-Атанас и Никола Трифонови-калайджия и воденичар.С тях е и Осман Палавров/
3.Стою Христев Стойкоолу-Тодор и Георги-калайджийство и земеделие
4.Георги Начев Начоолу-овчарство.
5.Куц Тодор Христев-елитен овчар,ятак на Петко войвода
6.Иван Стоев Караиванов-кацар,ятак на Пейо Шишманов.
Тези шест рода се заселват първи през есента на 1890
7.Георги Николов Гьоргоолу-скотовъд и земеделец син на прочутия Гьоорголу –мухтарина на Давидково,с който се съобразявали и турците.
8.Стоян Николов Гьоргоолу-брат та Георги.Прочут зидарин,работил на гурбет.
9. Родът на Славчо Стоев-Праховският род,със синовете си Дичо и Стою.Славчо Дичев ,авторът на книгата за Манастир е син на първия.Кацари и овчарство.
/ изброените три рода се преслеват през април 1891г/
10.Трифон Николов Трифонов-един от най-добрите зидари.
11.Урумовци- Братя-Георги и Русин-кацари.
12.Тодор Вълчев Вълчоолу- овчарство,син на прочутия Вълчо кехая.Ятак на Пейо Шишманов.
13.Никола Тодоров/Колка/!895/-с ти дъщери и син- известния иманяр на селото-Власо.
14.Петко Стоев/1896/-калайджия
15.Никола Вълчев- кехаята/1896/корав българин не предал другарите си в Давидково-пребиван многократно, което съкращава живота му.
16.Януковци-/1896/
17.Стоян Ангелов/1897
18.Тодор Николов и зет му Русин Николов
19.Янко Стоев-.починал на 105 години.
20.Стоян и Тодор Пехливанови-първия горски в селото и Васил Пехливанов-шивач
21.Кузман Стоев и Симеон Николов/1900/
22.Ташо Стоев
23.Стою Русинов Урумов
От Карлуково :
24.Стою и Станчо Кирякови
25.Васил Харитев-терзия
26.Коста Байрактаров-член на революционния комитет и негов куриер.
27.Михаил Слачвев-шивач
от Момчиловци:
28.Атанас Георгиев Чернев-воденичар
29.Петко Николов Струнчев-четник,зидар
30.Момчиловските ергени-Костадин Пичуров,Костадин Черпоков,Илия Илчев,Владимир Братанов,Андон Чакъров, Георги Солаков-намерили си булки в Манастир.
От Славейно:
31.Пейо Шишманов/1908/ –войводата с къща в Имарет дере
32.Димо Илчев-зидар,Илия Тодоров Бручев-овчар.Пею Маринов
от Самоков
33.Коста Панов и Георги Н.Велинов-бичкиджии.
от Борово
34.Панайот Бедров- от Борово
35.По-късно в Манастир се заселват :
От Богутьово
-Сюлейман Салихов Мурадов-българомохамеданин ,дошъл от Богутьово през 1915г като ковач.Къща му е била на мястото на сегашната Васил Терзията.
Неговите деца са: Роки син Сергей.
-Шъва-Шина-Георги
-Минко-ковача-Манол
-Юсуф-Георги Христев-Йордан
От Давидково идват
-Бекир Юсеинов и Асен Юсеинов-с наследници Дафинка/- Данчо
Димо Младен –манастирци с принос за развитието на Манастир.Техните потомци и Данчо и Митко са оперени нови манастирци.
От Четрока
-Метко-ковач ,наследниците му са в в Криво поле,Пловдивско
-Аратлика-Димитър Асенов –починал при копаенето на канала за телефонизацията за Манастир,води дъщеря на Живко Хоров.
От Стърница
-Джафер-.Живко Хоров –въсщност е от Беломорието ,отива в Стърница и оттам идва в Манастир.Пастир.Негови наследници са Софка и Фия.
от Мадан
- Иляз-Илия .Синът му Манол и внука живеят в Манастир
от Среброто
-Райчо Първанов – с наследници Дмио ,син и внуци Стоян и Тодор Първанови.
- Балджиеви,сега рпреселяни в Д.Воден.
От Крушево-Живко и Красмир Кьороолу.Потомците на Живко -Петър и синовете му Живко и Стефан и съпругите им Елена и Дима са най-младите семейства на селото,в тях е бъдещето.
Всички те са хубави родопчани , запълниха нишата от голямото преселение в края на 60-те години и допринесоха за развитието и оцеляването на селото!
____________________________________
*Стефан Захариев “Описание на Татар пазарджишката кааза “изд1870г Виена-цитира се летописна бележка на поп Методий Драгинов 1666г.с факсимиле.
*Славчо Дичев и Николай Хайтов, Село Манастир, Изд. Национален съвет на отечествения фронт, София, 1965 г.
*акад.Вера Мутафчиева,проф Спасов ,проф Петров,Н.Мизов,Воин Божинов, Ишпеков “Родопа –българска твърдина”изд на ОФ София 1960.
Радка Станчева-сайта на Давидково
Ще разкажем за преселението и легендата за Дауд Куртьо с мислите на Тодор Куртев- най-малкият от тримата братя, първи заселили Манастир.
„Излезохме на полвината път от Давудьво до върха. Обърнахме се назад само веднъж. Там остана всичко-къщи, добитък, градини, аркадаши
Останаха и костите на татко ,не можа сиромахът да доживее свободата! Съклетно ми стана на душата, но немаше време за омекване. Бехме решили-нема връщане назад! Батьо Вълчо ни водеше, до него жена му Милка с двете дечинки, сестра ни Рада, до тех майка Ружа, сетне бях аз и жена ми Ленка-беше трудна, а най-отзад батьо Кольо.Той държеше пушка,голям стрелец беш е-улучваше пиле в небето. Неговата беше най-трудна, непрекъснато се обръщаше да гледа некой да не ни нападне отзад. Децата бяха мънички и ги носехме на гръб в цедилки! Вървехме хем тихо да не ни чуят постовете, а дишахме като затърчани волове ,изгладнели за свобода. Като отвързани!
Лошото можеше да дойде от всякъде!Бедните мюсюлмани се радваха,че оставяхме имотите си, ама агите хич не се радваха,губеха раята –аргати.Турските граничари раздразнени от пердаха от руснаците,също нямаха да се чудят много-много да ни опукат.
Тогава всички ни се чудеха на акъла. Сега и аз се чудя - дали бихме повторили сега това безразсъдство -да изоставиш всичко и на голо място да започнеш отначало? А идваше люта зима, без къщи, без нищо!
Нам ни се падна да почнем пак отначало. Млади бяхме -затова казват крилатата младост, в която разумът е по-малко, а мечтата повече. А сигурно има и нещо друго –соят!!То е кръвта ни !- ние сме пресявани, подбрани по непокорство. И от мъска и от женска страна! Кръвта се е сгъстевала, сгъстевала! Гъстата кръв бавно се върти, бавно палим, ама прекипи ли ни! -нема кой да излезе на такъв човек! Хай си го закачил, хай та е сбрусил.Те и турците не се застоеваха много много около нас, хеле около батьо Вълчо! Често го викаха в конака “да го съветват”Виж, батьо Никола ги баламосваше. По-барутлии сме, по-малко мъдри. Винаги се възхищавам на момчиловци за тяхната улегналост, светла мъдрост и кротък отговор на въпросите на живота. Но как са живели те и как ние! Още се носят легенди за дядо Куртю, основателят на Давудьово, който избягъл от Чепинското потурчване преди двеста и кусур години/1656/. Той е основателят на Куртьолоския род. Куртю е бил бамбашка човек- турците му казвали Дауд -бърз като вятърът. /Всъщност ние сме Вълчеви ,защото Вълчо е Курт при прабългарите. С годините се възприема Вълчо и затова има един куп Вълчовци -почти през поколение,но името на рода си остава Курьоловски/б.р./
Та как да бъдем кротки и покорни когато соят ни е такъв !–не можем вързани!
Предавано е от уста на уста -Даут Куртю е бил голям юнак, чейналия, бързо щракал акълът му! Когато предусетил, че ще има ново потурчване и обрязване се събрали все млади момчета, не задомени, повел ги нашия дядо.
Спомням си легендата за дядо Куртьо, разказана през дългите зимни нощи от дядо Вълчо, сложил ме на скута си.Децата помнят такива работи. Особено ако ги разказва стар дядо, до старо огнище с фъркащи искри от стари цепеници, а навън е люта виелица.
Легендата за дядо Куртьо
Потеглили младите водени от дядо Куртьо. Извървели бая път.Таман излизали от едно село и ги сгащили група аскери. Сърцено му се разлупало яко.
Стиснал в поясока камата, кръвта му се вледенила. Настръхнал. Картини от от потурчването се завъртяха пред очите му. Свистящи ятагани и непокорните глави се търкаляха по коритото. Чепинската река почервеня като запалена от потоците кръв. Чуваха се само женски писъци. Мъжете умираха безмълвни. Само те -малцината младежи изскубнали се от обръча, наблюдаваха виейки безпомощно от върха. Останаха насилствено сираци –без майка и баща, без дом и земя.
Обезверени, но с вярата си.
Цели родове изчезваха за миг.
По –късно в годините, много пъти си блъскаше главата за избитите! Понякога си мислеше, че с чужда вяра, но живи сигурно е по-добре!...
Защото животът е първи!
Но с отривисто движение отхвърляше тази мисъл. Всеки е направил избора си .Да не ровим стари рани.То и без това цялата Родопа планина е една рана!
Както и да е ….Но какво да правят сега с тези аскери? -много са и са въоръжени -връщат се от някакъв сбор. Ако скочат- ония са много ще ги изколят. Аскерът редко участвува в потурчването, ама знаеш ли? Може да измрем, ама все някое душа ще вземем. Спогледали се. То всичко станало за секунди. Дедо бил серт човек, ама и ъкълът му сечел. Знаел бая турски думи. Насочил се към най-главния,по- възрастен мъж, поклонил се и го попитал:
-Вчера разбойници срещнахме, едвам се отървахме .Можем ли да повървим заедно с вас? Пазарили сме една къща да градим.
Аскерите били в настроения, прибирали се по къщите си. Почерпили ги даже. Пък и аскерът не е като башибозука.Най-страшни са наште си момчета -еничерите.Това е най-сбърканата човешка порода -наша кръв са , уж кръвта вода не става, ама ако е отровена…Като те вземат от малък и всеки ден ти престъргват акъла. При потурчването те бяха най-жестоки, най-лоши, по-турци от турците! И към майка си немаха жал.
Той онемя като видя Кольо, с който играеха като деца, как връхлиташе като луд с ятагана към близките си. Извика му:
-Коле! Какво правиш бе, това са братята ти!
Кольо-Мехмед го стрелна с най-свирепия поглед, който бе виждал през живота си и Куртьо побегна като вятър.Така се събраха десетина ,отървали се с бягство.
Старши военният беше съвсем разбран човек, явно беше учен човек.
Той дръпнал дядо настрани, погледнал го кротко със сивите си очи:
-Ислямът като религия не позволява насила да ти вземат вярата и да ти дадат нова вяра и име.
Дядо така се стреснал, помислил че е разкрит и извадил камата.
- Кротко ! -му смигнал военният. Не всички са като мен! Аз съм мобилизиран даскал. Но аз не приемам това което стана в Чепино! Мохамед не разрешава това!
-Тогава защо е тоя толкова голем грех който сторихте в Родопите? -пребледнял го попитал дядо.
- Не знам и аз! Никъде другаде в провинция България и никъде другаде по дюняса турската империя не е потурчвала насила! Защо тук го правят и аз не знам?! Ама си прав, голем грях е!
Вярата не се дава, тя се приема!
Военният бръкнал в чантата и извадил няколко лири и ги напъхал в джоба на сащисания дядо Куртьо.
-Знам че е нищо!За греха който ви сторихме!
-Не ! Те миришат на кръв! - подскочил като ужилен дядо.
-Не, не!-това са мои от заплатата!
-С пари не може да се изкупи такъв грях!
-А с какво? С кръв ли? -настръхнало извикал турчинът!
-Нито с пари нито с кръв се изтрива такъв грях! За този грях се иска прошка от небето! Само господ , ако може ще прости! -отговорил дядо.
На 21 години! Колко ли трябва да преживееш , за да изричаш побеляла мъдрост!!
Онбашията му се поклонил и нашата чета потеглила по белия свят да търси спасение. Турчинът стискал лирите , които парили дланта му, изведнъж за своя изненада ги запокитил в гората…
Така дедо отървал касапницата.
От тогава спрял да мрази всички турци, чували са го често да казва:
-Абе и турците са като нас, различни хора са, има ги всякакви.
Другарите му не вярвали на ушите си -Дауд Куртьо защитавал турците! Нечувано!
И по късно в живота му се беше случвало свестен турчин да го спаси. Ама и той беше отървавал свестни мюсюлмани от хайдутите.
Старият дядо продължи легендата:
„ По пътя срещали много диви зверове-вълци, мечки. Ама зверът не е като човека, гледа да те подмине, ако не го закачаш.
Проблем с прехраната нямали, дедо улучвал всекое животно , което немало късмет и пресичало пътя му. Дауд-бърз като вятъра. Не случайно турците са го кръстили така.
Когато стигнали до местото , харесало им се да сторят село, видели много опожарени къщи, останали само грозни зидове. Хубаво место, ама някаква грозна работа се е случила тука. По-късно разбрали, че това е наказанието на побеснелите орди за смъртта на Енихан баба.
Решили да сторят ново село наблизко.
Яки момци, развъртели се и направили за едно лето дървени къщи. От близките махали накупили мулета, крави , некой брав овце. Ама на 20 години сам седи ли се в тая гола къща ?Вечеро, отвътре те огън гори! Двоен огън - какво правят близките в Чепино?-останал ли е некой жив?
Другият огън е на младата кръв.
Решили да ходят на попрелки в близките села. Носили бъклици, каци, качета , буренки-бивало ги да майсторят такива работи. Дедо най- много го бивало да ги украсява. Сторил една много камътна лампа, дето гори като кандило, а свети като звезда.. .С тая лампа взел душата на нашата пра-прабаба Мария .
И всички чепинци , понеже били развъртени и камътни си намерили булки.
И животет се завъртел, народили се деца, като се спазвало правилото-първото момче винаги се кръщава на дедото от мъска страна.
Поживял доста години дядо Куртьо и до края си останал юнак!
Бая Вълчо-Стою са се извъртели оттогава, намесил се и Георги незнайно откога, та докато стигнат до моя татко Георги.
Но родът си останал Куртьолвският род -на дядо Куртьо от Чепино.”
Тодор се усети , че се е одрямал от спомените. Опита се да ги отпъди, но те не искаха да си отидат и той се изтегна, подлъган от кроткото слънце.
-И той е човек!-помисли си жена му-баба Ленка и му хвърли киченото халище. Но Тодор не спеше, правеше се на заспал, беше му драго жена му да се върти около него.
Но спомените напираха:
“ По времето на моя баща Георги пък като се развъртела една чума ,помлела много народ. Много измрели, много се изселили. Неговата годеница също тръгнала за някъде. Баща ми не можел да си намери булка . Немало жени. Уж са по–корави, ама изглежда чумата по-гали жените. Всичките измрели. И какво да прави татко?-сгодил се за девет годишната Ружа. Чекал я 7 години и се оженил за нея. Ами, че той си я изкутил! Каква жена беше майка ми! Най-якото женище което съм виждал!
И понеже беше висока, смугла ,синеока и красива бая аги ядяха бой от нея, заради мерака им. Така беше се прочула, че турците като я видеха – бегаха…
Само тя доживе да види свободна България, татко умре в силите си. От корем.
Та доживехме Куртьолоският род до Освобождението. Но грозната рожба на великите сили-Берлинският договор, разряза снагата на България на живи парчета.
Давудьово- си остава в турско! Агите, които бяха приклекнали , надигнаха носове.
И какво да правим ние потомците на Даут Куртьо?! Вкусилият свободата е като мечката вкусила кръв. Или трябваше да станем стръвници или да бягаме в свободна България. Майка ми Ружа, която хвърлеше един чувал жито като самун хляб, веднага одобри нашето решение да си отиваме в България.
Да си отиваме!-къде да си отиваме като нямахме нищо там? И какво да вземем с едно муле? Мислехме, че това е временно и взехме много козиняци за зимата да не измръзнем и… инструментите за рязане на дъски за каци. Вързахме копитата на мулетата с парцали да не ни усетят граничните турски постове и преминахме границата. Най-после свободни!!!! Още като вдишах небено от нашана страна усетих , че това е друга работа! Не ме е срам!-затъркаляха се сълзи от очите ми. Гледам батю Вълчо и той се мъчи да скрие една издайническа капка , търкулила се по изсеченото му лице .Батьо Никола тъкмо се канеше да запее, той не можеше да живее без да пее !Но Вълчо му хвана устата. Постовете останаха зад гърба ни,но като нищо ще ни опукат!
Прегърнахме, все едно, че не сме се виждали от 100 години!
Прекръстихме се!
Това беше най-големото нещо в моя живот! Такава драгост в гърдите изпитах само като прегърнах за първи път моята Лена. И когато се раждаха децата..
То хубаво- свобода,свобода!-ама след пет дена като набруси един снег -цял метър! Без къщи! И Ленка бременна !Сърцето ми риташе от страх да не стане нещо. Четуненинте колиби и козиняците ни спасиха живота. И това , че всички делахме добре дъските Навратихме ели, сторхиме колиби от греди и делани дъски, оплетохме ги с клони, измазахме ги с кал. Натурехме много четуна отгоре. Ако бехме само прости овчери, щехме да измрем. Оцеляването е също майсторлък. Ама да не се оплаквам, както викаше майка ми –трябва да си платим гяволука. Господ ни пазеше!
И се роди първият човек в новото село Манастир –моя син Никола Тодоров Куртев! Набързо след това се роди и сина на Вълчо- Иван.
Но тоя страх дето го брах цяла зима ме накара да се напъна и първи направих каменна къща в селото. Сам си я сторих. Майка носеше греди като кибритени клечки и ми подрукваше :”Пишни я Тодоре,нема да ти я държа цял ден!”- и с една ръка ми подаваше петметровата греда.Тя ми разказваше, че нейната майка баба Шина , умряла над 105 години. Като стигнала 104 й поникнали няколко зъба…
Та казвам,писано ни е в кръвта! Татко Георги разправяше, че чул от най-учения човек в Давудьво за някакъв чуждоземец Дон Кихот, дето се борил с ветерни мелници. Не знам нашият род такива мелници ли е фирил, или нещо ни е бутало отвътре да търчим по свободата, но синджир на врата никога не сме търпели. То кучето дето е куче и то полудява като го вържеш.
И слава богу,по-добре жребец, отколкото спънато муле! Господ да ме прости, хубаво че ни е дал мулето –най-ценното животно за родопчанина- по-издръжливи са от коня!
Само жената е по-издръжлива от него…
""""
Финални думи
От разстоянието на изживяното човек разбира, че има две най-важни неща в този живот.
Първото е в неговия биологичен смисъл -да предадеш гена си във времето и пространството. Какъв е висшия промисъл на това, не е дадено ние да знаем. Това е природният закон .
Второто си е наша човешка работа-да оставиш нещо сътворено от теб, след теб!
Не е важно какво си ял, какво си носил, къде си спал, колко си успял. Липсата на сигурност ни кара да материализираме много неща, които оставяме след себе си, отломки от нашите преживелици и напъни. Убеден съм, че да оставим духовност е по-важно!
Относителността на нещата и краткостта на живота правят относителна преценката и за човешкия живот, същност и успех. Какво значи успех? Колко си взел от живота или колко си дал?! Успех по отношение на лична реализация?- духовна ли, материална?! Нима добротата на Дедо Васил, или Леля Добра-светицата, може да се сравнява с материалните постижения? Да нахраниш гладния е добро, да направиш слепият да прогледне е още по-добро! А може би да см е просто добри хора е най-доброто и най-човешкото!
Така че, липсва единен критерий за успели или не успели и в нашия каматан Манастир! Критериите сме си ги измислили ние човеците.
А знаем ли кой е по-драг на бога?! Пък и нещата се въртят!...
Да си спомним древната поговорка:
“Каквато й да ти е славата - камъкът ще бъде твоя белег!”
<!-- == Религии == -->
| |||