Виево: Разлика между версии

Според краеведчески изследвания с. Виево и скъседното с. Славеино са възникнали от едно общо село Илинденя. Неслучайно в османски документ от 1839 г. Виево е с турско име Каршилъ саагър (Малко Каршилъ), а Карлуково (дн. СлавеиноСлавейно) - Каршилъ кебир (Голямо Каршилъ) - П. Карапетков, Славеино, 1991, с. 27. В друг османски документ, датиран от 1676 г., в който са изброени среднородопски села, доставили ечемик за османската войска, е отбелязано едно с. Каршилъ със 126 кила (1 кило = близо 25 кг.)- с. 28). Запазени са сведения за роднински връзки на населението от двете села, разделило се след приемането на исляма от виевци.<ref>П. Карапетков, Още за Славеино и селата около него. 1998, с. 28-29</ref> Като следствие от ислямизацията виевци започват да се женят за ислямизирани родопчани и така в говора на селото се пренасят нехарактерни за говорите на околните села особености като акавизъм и др., пренесени от с. Търън, Смолянско, Средногорци, Маданско и др. (Г. Митринов Интересни фонетични особености в говора на с. Виево, Смолянско. - Българска реч, 2004, № 3, с. 51-54.).

По време на османското владичество с. Виево е център на нахия със свои деребеи, които тормозели християнското население от съседните села (Горно Дереке)Дерекьой ([[Момчиловци]]), (Карлуково) ([[Славейно]]), Петково особено в смутни времена като Априлското въстание, Руско-турската освободителна война и др.<ref>Хр. Попконстантинов, Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г. Пловдив, 1970</ref>