Редакции на старобългарския език: Разлика между версии

Най-старите писмени паметници, представители на [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбската редакция на старобългарския език]] са писани с [[кирилица]] и се явяват към края на [[12 век]] (''[[Мирославово евангелие|Мирославовото евангелие]]'', ''Повелята на бан Кулин към дубровчаните''). Това е езикът на всички сръбски църковни, книжовни, а донякъде и обществено-правни ръкописи чак до края на [[17 век|17]] и началото на [[18 век]], когато в [[сръбска литература|сръбската литература]] навлиза ''руско-славянският'' или ''църковно-руският език'', т.е. ''руската редакция на старобългарския'' и се формира т.нар. [[славяносръбски език]]. За първоначалната сръбска редакция на старобългарския е характерно силното влияние на двете преславски школи, като предимство има едноеровата, в съответствие с особености на самия [[сръбски език]], където не се различават вече два ера. Най-старият сръбски паметник – ''Мирославовото евангелие'' е писано с ''едноерова кирилица'', но има и два знака за носовките ''ą'' и ''ę''. Но по-нататък за сръбската редакция е характерно изоставяне на [[носовка|носовките]] и замяната им с ''оу'' и ''е'', което отговаря на сръбската фонетика. От 15 век са известни две нови школи на редакция на старобългарския език: т. нар. ''[[Моравска школа|Ресавска школа]]'', която реформира правописа и по образец на [[среднобългарски език|среднобългарската]] търновска школа въвежда [[диакритични знаци]]; другата школа е т.нар. ''босанска школа'', отразяваща в правописната си система диалектнодиалектното състояние (виж и [[сръбски диалекти|сръбски]] и [[хърватски диалекти]]) в една сръбско-хърватска област, а именно на т.нар. [[икавизъм]] – за [i] се употребяват трите знака за [i], [y] и [ě], а смесването на [i] и [y] е по начало характерна черта за [[южнославянски езици|южнославянските езици]], в които [y] се уеднаквява по звучене с [i].