Редакции на старобългарския език: Разлика между версии

 

== Хърватска редакция на старобългарския език ==

Тъй като има основание да се смята, че старобългарският е преминал в [[Хърватско]] под прякото Кирило-Методиево въздействие, можем да приемем, че [[хърватска редакция на старобългарския език|хърватската редакция]] е най-старата, оставила дълбоки следи. Предполага се, че основата на славянската писменост в Хърватско са положени направо от [[Кирил и Методий]], минавайки през [[Далмация]] на път за [[Рим]]. Друго мнение съществува пък, че тя е навлязла в Хърватско под личното влияние на Методий от съседна [[Панония]]. Съществува трето становище, че основател на хърватската глаголическа традиция е [[Горазд]], един от първите Кирило-Методиеви ученици, избягал след смъртта на Методий от [[Великоморавия]] в Хърватско. Най-старите паметници, представители на хърватската редакция на старобългарския език са писани с кръгла глаголица, а едва по-късно се оформя т.нар. ''[[хърватска глаголица|хърватска ъглеста глаголица]]''. Характерно за тази редакция е липсата на ''ą'' и ''ę'', замествани съответно с ''o'' и ''u'', както и различните рефлекси на праславянските *''tj'', *''dj''.

 

== Сръбска редакция на старобългарския език ==

Най-старите писмени паметници, представители на [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбската редакция на старобългарския език]] са писани с [[кирилица]] и се явяват към края на [[12 век]] (''[[Мирославово евангелие|Мирославовото евангелие]]'', ''Повелята на бан Кулин към дубровчаните''). Това е езикът на всички сръбски църковни, книжовни, а донякъде и обществено-правни ръкописи чак до края на [[17 век|17]] и началото на [[18 век]], когато в [[сръбска литература|сръбската литература]] навлиза ''руско-славянският'' или ''църковно-руският език'', т.е. ''руската редакция на старобългарския'' и се формира т.нар. [[славяносръбски език]]. За първоначалната сръбска редакция на старобългарския е характерно силното влияние на двете преславски школи, като предимство има едноеровата, в съответствие с особености на самия [[сръбски език]], където не се различават вече два ера. Най-старият сръбски паметник – ''Мирославовото евангелие'' е писано с ''едноерова кирилица'', но има и два знака за носовките ''ą'' и ''ę''. Но по-нататък за сръбската редакция е характерно изоставяне на [[носовка|носовките]] и замяната им с ''оу'' и ''е'', което отговаря на сръбската фонетика. От 15 век са известни две нови школи на редакция на старобългарския език: т. нар. ''[[Моравска школа|Ресавска школа]]'', която реформира правописа и по образец на [[среднобългарски език|среднобългарската]] търновска школа въвежда [[диакритични знаци]]; другата школа е т.нар. ''босанска школа'', отразяваща в правописната си система диалектното състояние (виж и [[сръбски диалекти|сръбски]] и [[хърватски диалекти]]) в една сръбско-хърватска област, а именно на т.нар. [[икавизъм]] – за [i] се употребяват трите знака за [i], [y] и [ě], а смесването на [i] и [y] е по начало характерна черта за [[южнославянски езици|южнославянските езици]], в които [y] се уеднаквява по звучене с [i].

 

 

Когато започва да действа задържащо за развитието на отделните славянски книжовни езици, и когато те тръгват по собствения си път на развитие, старобългарският език е изпълнил вече своята историческа мисия и остава в историята на световната цивилизация наред със [[санскрит]], [[старогръцки език]] и [[латински]].

 

[[Категория:Старобългарски език]]