Уикипедия

Ана Стойкова: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
'''Ана Стойкова Стойкова''' (19 август 1955 г., София) е български учен, изследовател на старобългарската литература. Завършва българска филология в Софийския университет [[Софийския университет "Св. Климент Охридски"]], работи в Института за литература при БАН. Защитава докторска дисертация на тема "Физиологът в южнославянските литератури" (1993). Старши научен сътрудник II ст. (1999). Научните ѝ интереси са в областта на кирилометодиевистиката, агиографията и агиологията, компютърната обработка на средновековни славянски ръкописи. Чете лекции по старобългарска литература в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1993-2003) и в Нов Български университет (2003-2006). Заместник-директор на [http://www.ilit.bas.bg/bg/index.php Института за литература] при [[БАН]] (2000-2006). Лектор по български език във Варшавския университет (2006-20092011).
 
Член на редколегията и библиографски редактор на т. 3 и 4 на Кирило-Методиевската енциклопедия (С., 2003). Член на редколегията на поредицата "Старобългарска литература".
Ред 12:
3. Чудесата на св. Георги в балканската кирилска традиция (Археографско-текстологическо изследване). Хабилитационен труд. С., 1998.
 
4. Славянският Физиолог. Византийска редакция: Електронно издание на текста и сравнително изследване, 2011. [http://physiologus.proab.info/]
4. Кой седи на коня зад св. Георги? – Palaeobulgarica, 21, 1997, 2, 56–68.▼
 
▲45. Кой седи на коня зад св. Георги? – Palaeobulgarica, 21, 1997, 2, 56–68.
5. Библијска симболика у јужнословенском физиологу. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане, 26/1. Српска књижевност и свето писмо, 9–14. 9. 1996, Београд – Манасија. Београд, 1997, 243–249.[http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/umetnost/knjizevnost/astojkova-biblijska_simbolika.php]▼
 
▲56. Библијска симболика у јужнословенском физиологу. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане, 26/1. Српска књижевност и свето писмо, 9–14. 9. 1996, Београд – Манасија. Београд, 1997, 243–249.[http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/umetnost/knjizevnost/astojkova-biblijska_simbolika.php]
6. Problems of the Composition of Late Medieval Non-Liturgical Miscellanies and the Place of Hagiographic Works in them. – In: Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives. Sofia, 2000, 108–130.▼
 
▲67. Problems of the Composition of Late Medieval Non-Liturgical Miscellanies and the Place of Hagiographic Works in them. – In: Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives. Sofia, 2000, 108–130.
7.Бележки върху историята и структурата на ранните служби на Кирил Философ (По повод на един новооткрит молдовски препис). – В: Климент Охридски ­ живот и дело. С., 2000 (Кирило-Методиевски студии, 13), 216­-231.▼
 
▲78.Бележки върху историята и структурата на ранните служби на Кирил Философ (По повод на един новооткрит молдовски препис). – В: Климент Охридски ­ живот и дело. С., 2000 (Кирило-Методиевски студии, 13), 216­-231.
8. Чудо Светог Георгија са змајем у Туманском апокрифном зборнику. – В: Чудо у словенским културама. Нови Сад, 2000, 109–125.▼
 
▲89. Чудо Светог Георгија са змајем у Туманском апокрифном зборнику. – В: Чудо у словенским културама. Нови Сад, 2000, 109–125.
9. Българският свети Георги между Киев и Константинопол. – В: Традиции. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001, 87–93.▼
 
▲910. Българският свети Георги между Киев и Константинопол. – В: Традиции. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001, 87–93.
12. An Original Slavonic Chant or How Many Kings Tortured St. George. – В: Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2002, 605–616. ▼
 
▲1211. An Original Slavonic Chant or How Many Kings Tortured St. George. – В: Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2002, 605–616.
13. Метафрастовото житие на св. Георги в балканските кирилски ръкописи. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26-28 юни 2003. С., 2004, 270–277.
 
1412. ПроизведениятаМетафрастовото зажитие на св. Георги в балканските кирилски ръкописи (Предварителни бележки). – В: БългарияПреводите ипрез СърбияXIV в контекстастолетие на византийската цивилизацияБалканите. Сборник статииДоклади от българо-сръбскиямеждународната симпозиумконференция, София, 1426-1628 септемвриюни 2003, София. С., Академично издателство “Марин Дринов”2004, 2005, 413-422270–277.
 
13. Произведенията за св. Георги в балканските кирилски ръкописи (Предварителни бележки). – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбския симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., Академично издателство “Марин Дринов”, 2005, 413-422.
15. Аджарска следа в Чудото на св. Георги със змея? - В: Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д-р Климентина Иванова С., 2005 (Старобългарска литература, Книга 33-34).▼
 
▲1514. Аджарска следа в Чудото на св. Георги със змея? - В: Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д-р Климентина Иванова С., 2005 (Старобългарска литература, Книга 33-34).
16.Синаксарните жития на св. Георги в южнославянската ръкописна традиция. – В: Многократните преводи в южнославянското Средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005 г. С., "ГорексПрес", 2007, 267-286.▼
 
▲1615.Синаксарните жития на св. Георги в южнославянската ръкописна традиция. – В: Многократните преводи в южнославянското Средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005 г. С., "ГорексПрес", 2007, 267-286.
 
16. Early Slavic Cults in the Hagiology of the First Bulgarian Kingdom. – In: Religijna mozaika Bałkanów. Pod red. M. Walczak-Mikołajczakowej. Gniezno, 2008, 25-31.
 
17. Култът към св. Кирил и Методий през Българското средновековие. Идеологически параметри и литературни рефлекси. – Slavia Meridionalis. Studia slavica et balcanica, 8, 2008, 309-326.
 
18. Жените и Света гора. Славянски литературни и фолклорни свидетелства. – В: Święta góra Athos w kulturze Europy. Europa w kulturze Athosu. Pod redakcją Marzanny Kuczyńskiej. Gniezno, 2009, 255-263.
 
{{сорткат|Стойкова, Ана}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Стойкова“.