Рашо Рашев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
Рашо Рашев се посвещава на най-мащабните археологически проучвания на столицата [[Плиска]] и нейната околност, като от 1976 г. ръководи проучванията в Плиска - [[Национален историко-археологически резерват "Плиска"|Дворцов комплекс]], от 1974 г. Плиска - Вътрешен и Външен град с непосредствена околност. Проучва и редица землени укрепления, крепости и некрополи от периода на Първото българско царство в Североизточна България около Силистра, Разград, Варна и Шумен. Подкрепя и проекти за проучване на историята на българите зад граница <ref name=>[http://bg.altermedia.info/?p=42 Проф. Рашо Рашев: Проект “Онгъл” ще укрепи националното самочувствие на българите отвъд Дунав]</ref>
Друг извор:
Историографски извори
Публикациите на Рашо Рашев
„ Прабългарски ли са каменните баби от Ендже ”
В тази публикация Рашо Рашев разглежда две каменни статуи, намерени от иманяри през 1926г. в една от надгробните могили край села Ендже ( дн. Царев брод), Шуменско. Рафаил Попов ги пренесъл в Шуменския музей и според него те нямат връзка с първичните погребения ( VIII до VIв. Пр.н.е.). Друг учен, който се занимава с находката е Г. Фахер. Той изказва мнението, че статуите са следи от погребален култ при прабългарите. Неговото становище печели най-много привърженици. От изследвачите единствен Й. Иванов е склонен да приеме, че те са по-скоро кумански, отколкото прабългарски.
Двете скулптури са известни под условното име „ каменни баби ” по подобие на многобройните статуи от Южна Русия.
Мъжката фигура е изрязана върху стълб висок 2,65 м, а самата фигура е 1,80 м. Стълбът на женската фигура е висок 2,60 м. Женската фигура държи с две ръце пред корема си чаша. Гърдите й са предадени много реалистично и създава впечатление, че е гола. На гърдите са предадени нанизи от огърлица. И при двете изображения долната част на стълбовете е оставена необработена. Местонахождението им в непосредствена близост до Плиска и Мадара е причината голяма част от учените да ги препишат на прабългарите. Тези статуи показват голямо сходство с каменни статуи открити в южноруските степи, оставени от куманите. Забелязват си прилики в облеклото на мъжките статуи, косата и краката. Женските изображения също са представени винаги в цял ръст, прави или седнали. Ръцете държат чаша пред корема. Гърдите са реалистични, виснали надолу и често има огърлица.
Стиловите аналогии между куманските „каменни баби” и „каменните баби” от Ендже са безспорни. Няма никакво съмнение, че това са два паметника на куманската култова пластика.
В тази публикация Рашо Рашев посочва и други доказателства в подкрепа на тезата, че „каменните баби” са с кумански произход и предлага тяхната датировка VIII – IX в. да бъде заменена с XII – XIII в.
„ Прабългарски култов паметник от Мадара”
В тази статия се разглежда изображението върху керемида открита при разкопки на Мадара. Въпросното изображение имало необичайно големи уши, напомнящи на животински и заострена брада. В дясната ръка държи птица. Фигурката е несъразмерна с необичайно голяма глава. Тялото е сковано в тържествена поза. На главата се вижда конусовидна шапка или шлем, съставен от четири нееднакви сегмента. Птицата, кацнала на дясната му ръка е силно стилизирана и не може да се определи вида й. Керемидата е от дребнозърнеста глина и е бледо жълта на цвят след изпичането. Можем да я датираме около IX – X в. Несъмнено се виждат приликите на това изображение с другите открити в същата местност. Изключение правят гърдите и птицата. Гърдите са релефно моделирани и е без съмнение, че са съзнателно представени по този начин. На пръв поглед може да се допусне, че на керемидата е врязан образът на персийската богиня Анахита с нейния атрибут – птицата. Обаче наличието на брада и мустаци показва, че става дума за изображение на мъж. Оформянето на гърдите напомня на група скулптури от времето на тюркския каганат в Тува. Религията на древните тюркски и угорски народи, съставена от вярвания в невидими антропоморфни и зооморфни духове и известна под името шаманство, е почти непозната, ако не се смятат оскъдните сведения в писмените извори. Възникнало на базата на древни родови култове, шаманството запазва и развива традициите на множество култове към животни, в това число птици, които се обграждат с почитта на прародител.
Като се има предвид местонахождението на мадарската рисунка – в духовния център на езическа България, - твърде естествено би било да приемем, че върху керемидата е представен шаман в момент на свещенодействие. В. Бешевлиев добави догадката, че българския владетел Паган, наричан от Никифор - Кампаган, е шаман. Това предположение се дължи на това „ кам” пред името, а то значи шаман. Трудно е да се обясни, защо ако на изображението има шаман го няма типичният шамански тъпан. Освен това на нашата рисунка „шаманът” не носи маска напомняща някое животно, което е типично за шаманите.
Известно е по редица етнографски примери, че в представите на някои сибирски народи една от душите на починалия се превръща в птица. Това си потвърждава и от няколко паметника на тюркската каменна пластика. Сходството между каменните изваяния от Семиречието и мадарската рисунка е явно от пръв поглед. В такъв случай като най-достоверно решение за съдържанието на мадарската рисунка може да се приеме, че върху керемидата е представена фигурата на покойник със символичния образ на отлитащата от тялото душа.
„ Най-ранният строителен период в Плиска”
В централната част на вътрешния плисковски град се проучват останки от дървени жилища и съоръжения, които се отнасят към един непознат досега етап на живот и строителство. Той предхожда каменните строежи и е най-ранния свидетел за историята на града. Наличието на по-старо от каменното строителство бе допускано от Кр. Миятев още в края на 30-те години. Откритията свидетелстващи за дървените постройки са направени в периода 1977 – 1981 г. на различни места във Вътрешния град – района на Крумовия дворец, Тронната палата, в Цитаделата и северно от нея. Наблюденията показват, че останалите очертания от дървените градежи са разположени сравнително равномерно. Частично са очертани границите на постройката, върху която по-късно са изградени Крумовият дворец и Тронната палата. Съдейки по правия ъгъл между западната и южната граница можем да заключим, че тя е имала четириъгълна форма. Дървените постройки са заемали не малка част от площта, вероятно дори толкова колкото и каменните сгради. Дървена постройка е съществувала и на мястото на каменна сграда 32 срещу източната порта.
До края на публикацията си Рашо Рашев пише за разположението на дървените и каменните постройки, за тяхната функционална приемственост и за отбранителните съоръжения.
„ Девташларите – мегалитни паметници на българската езическа култура”
Това е една по-дълга публикация на д-р Рашев, изключително богато илюстрована. Още в началото той разяснява, че с персийско-турското наименование „ дефташлар” са означавани побитите необработени камъни, пръснати в полето около Плиска. Авторът споменава няколко от разпространените легенди за това как и защо тези камъни са там.
През 1884г. пръв Константин Иречек посещава въпросните останки, а по-късно братя Шкорпил обнародват предварителни данни за камъните. През 1905 г. К. Шкорпил обнародва всички известни по онова време данни за девташларите – общо 45 групи. Това е най-пълното и цялостно описание на тези паметници. Шкорпил ги разделя на три групи: отделни стълбове, правилни групи и неправилни групи. Рашев пояснява как точно става това деление и кое спада към него. После ни запознава с друго деление на база на разположението им спрямо земното укрепление на Плиска. Тук се оформят три подгрупи: източна, западна и южна. Според Шкорпил неправилната група включва надгробни паметници.
Рашев споменава и хипотезите за произхода и функциите на девташларите според Г. Фахер.
През 1947 г. Ст. Михайлов предприема първото системно проучване на девташларите, извършвайки разкопки около повечето запазени камъни от група N1. първоначално приема, че те са свързани с култови обреди, извършвани в определени дни на годината и че са символични надгробни паметници на загинали далеч от родината войни. При обнародването на резултатите от разкопките уточнява, че символичното надгробно значение се отнася по-скоро за правилните групи, позовавайки се на една сказка на В. Миков, в която били приведени данни за аналогично значение на подобни побити камъни у мюсюлманското население в Герлово. Според него девташларите са близки по подредба и предназначение до някои побити камъни в Швеция.
Специално внимание на въпроса отделя и В. Бешевлиев. Той подкрепя становището на Г. Фахер за символичното значение на девташларите като изображения на убити от покойника врагове, които след смъртта му се превръщат в негови слуги. Те са били издигани близо до гробовете на ханове и кавхани и около тях са били извършвани жертвоприношения и възпоменателни обреди. За неправилните групи Бешевлиев се съгласява с мнението на К. Шкорпил.
На сегашния етап на проучване у нас са известни 49 групи девташлари. Всички попадат в рамките на северна България. От тях 43 групи се разполагат в ограничената територия на Плисковското поле.
Следва едно дълго деление на групи и подгрупи, започващо от правилни групи. Хронологията върви по следния начин:
Правилни групи
Група N1. Намира се на около 300м. югоизточно от източния вход плисковското земно укрепление. Разположена и върху равен, слабо наклонен терен.
Група N2. Намира се на около 600м. югоизточно от група N1. Днес е оцелял само един камък от нея.
Група N3. Намирала се е на около 1,5 км югоизточно от източния вход на плисковското земно укрепление.
Група N4. Намирала се е на около 2 км южно от източния вход на плисковското земно укрепление.
Група N5. Намирала се е на склона на ниския хълм непосредствено южно от гара Плиска, на десния бряг на река Каменица.
Група N6. Намирала се е непосредствено западно от земното укрепление на Нови Пазар.
Група N7. Намирала се е непосредствено западно от земното укрепление при Нови Пазар.
Група N8. Намирала се е западно от земното укрепление при Нови Пазар.
Група N9. Намирала се е на възвишението на Бешик тепе северно от Нови Пазар, южно от средновековното земно укрепление.
Група N10. Намира се на около 4 км южно от земното укрепление на Плиска, на най-високото точка на възвишението над десния бряг на р. Каменица, близо до тракийска надгробна могила.
И така продължава, стигайки до група N47. После започват разясненията на неправилните групи пак по същия начин:
Група N48. намира се на 1 км югоизточно от плисковското земно укрепление при двете могили в местността Везир тепе. Съставена е от три сравнително обособени групи, намиращи се на около 20 м една от друга с обща площ около 16 дка.
Група N49. Намира се в източния край на село Царев брод, Шуменски окръг.
Тук свършва групирането и има преглед на единичните камъни. Оказва се, че има само един такъв камък и той е включен в група N48. Това е начупената и съборена сега колона, която се е издигала между двете могили в м. Везир тепе. Тя има диаметър 1,05 м и според запазените късове е достигала височина около 8 м.
До края на своята статия Рашев разсъждава върху произхода, датировката на паметниците, предназначението им и търси аналогии и разлики с подобни достигнали до нас камъни.
„ Конникът в старобългарското изкуство”
В тази си публикация д.и.н. Рашо Рашев предлага принцип на делене на старобългарския конник. Според своя формат, материал и стилови особености конните изображения са твърде разнородни. Но според най-общите белези но иконогрофията, реалиите и датировката те образуват единна група, в която единствена или доминираща е фигурата на конника. Според действията на конника и въоръжението му могат да се обособят три типа изображения с варианти и подварианти.
1. Конник-ловец
1.1 С обект на лова.
1.1.а С късо копие и придружен от куче, убива лъв.
1.1.б С лък, придружен от куче, убива тур.
1.1.в С тежко копие преследва или убива мечка.
1.1.г С тежко копие, придружен от куче ( може и без) преследва или убива елен, сърна.
1.2 Без обект на лова.
1.2.а Придружен от куче, с ловен сокол в ръка.
По идентичен начин разяснява и другите два типа изображения: Конник-войн и Невъоръжен конник.
Принадлежността на изображенията към първи и втори тип може да се смята за сигурна не само когато е показана целта на действието. Това трябва да се има предвид особено при графитните изображения, които често са изпълнени схематично или не са довършени. Така конниците-ловци не са представят никога с предпазно въоръжение, а когато носят копие, за което няма завързано знаменце. Обратно копието със знаме е указание, че е показан войн.
В тази насока са анализите на следващите два абзаца от публикацията, а след тях се правят паралели с Мадарскиа конник. Рашев търси самостоятелното значение на всяко една рисунка на конник и разяснява обобщения образ върху кана 2 от Надь сенд Миклошкото съкравище. Конникът на въпросната кана е изобразен с шлем, ленти, копие със знаме, богато украсена конска сбруя с особена украса под главата – все атрибути на владетел. Но неговото име не е означено, защото очевидно в случая е представен не конкретен владетел, а обобщен израз на владетелската мощ, на героя-конник и триумфатор, с когото собственика на съда е могъл да се сравнява и дори да се идентифицира с него. Той е един популярен символ, който не се нуждае от допълнителни пояснения.
„ Модел на юрта от Девня”
При разкопки в Марцианопол ( дн. Девня) сред руините на неговия амфитеатър бил намерен малък каменен модел на юрта с врязани изображения по стените. Моделът е издялан от мек бял варовиков камък. Състои се от две монолитно свързани части. Долната му половина е неправилен цилиндър. С три концентрични линии са показани обръчите на дървения скелет на жилището. Върху гладката стена са врязани изображенията на човек с лък, кон и неясен предмет. В пространството между двата края на изображенията е очертано четириъгълно, равно огладено поле, разделено с вертикална линия на две половини. Отстрани то е ограничено с по две дълбоко врязани вертикални и две наклонени линии. Тясната ивица между четириъгълното поле и вертикалните линии е защрихована с коси врязани чертички.
По именно този подробен начин Рашо Рашев описва юртата до най-малкия детайл. Той подчертава сходствата й с подобни жилищни сгради в Средна Азия, Монголия и Сибир като такива има и до днес. Този тип постройка авторът свързва с културата на прабългарите. Според него обаче не става въпрос за някакъв битов предмет. Той мисли, че става дума за жилищен модел, използван за нуждите на някакъв култ. Подобна е интерпретацията на откритите при разкопки модели или изображения на сгради датиращи още от неолита. Като израз на определена символика се тълкуват и известните не модели и изображения на юрти. Най-старата находка от този род е открита в Азербайджан и датира от XI – IX в.пр.н.е. Рисунки на юрти с култовомагични сцени от II – I в.пр.н.е. са открити и проучени в Сибир. Като илюстрация на номадския култ към домашното огнище модели на юрти се срещат като части от осветителни прибори или във вид на гробни камери в погребалния обред на уседналото средноазиатско население.
После насоката на разсъжденията до известна степен се сменя. Рашев твърди, че символиката трябва да се търси в рисунките вътре в юртата, да се разтълкува правилно сцената. Тя включва три елемента: човешка фигура с лък, неясен предмет и фигура на кон. Намиращият се между коня и човека предмет, очертан като неправилен петоъгълник с издължен връх не може да бъде отъждествен със сигурност. Отдясно е представен мъж в цял ръст. Фигурата е подчертано несъразмерна. Изпъква голямата глава, която е богато изобразена с детайли, което е нетипично за подобен род рисунки. Тялото и краката са показани обобщено с две успоредни вертикални черти. В протегнатите си напред ръце мъжът държи лък със стрела. Рашев доказва, че присъствието на лъка е символично. След още няколко анализа той стига до извода, че юртата е шаманска, а на изображението има шаман в момент на магически действия.
„ Плисковският аул”
В началото на тази публикация Рашев разяснява, че е трудно направените изводи за Вътрешния град на Плиска да претендират за абсолютна точност и изчерпателност, тъй като от него са проучени едва 6 %, които не навсякъде стигат до края на културния пласт. Системно изследвани по-значителни терени има само в центъра и край крепостните стени, пространството между тях е почти непроучено. В същото време интензивните разкопки през 1971 – 1981г. позволиха да се направят прорязвания на културния пласт по цялото протежение на южната и западната крепостни стени, от части на източната стена и в сектора между дворците и южната стена, т.е. в най-обитаемите части на Вътрешния град. Благодарение на тези изкопи може да се счита, че стратиграфията му в общи линии е изяснена чрез съпоставка на данните от различни по място сектори. Обратно, разкопките в центъра бяха насочени предимно в дълбочина. На терени, проучвани по-рано чрез редовни разкопки или сондажи, се откриха неизвестни сгради и съоръжения. Въпреки частичния характер на обнародваните нови данни, може да се направи предварителна равносметка на периода и да се посочат онези факти, които внасят нови моменти в характеристиката на плисковскиа Вътрешен град.
После Рашо Рашев отбелязва откритията, които са по-ранни от средновековните находки. Сред тях най-голяма количество се пада на тухлите. Те са откривани в Дворцовия център при разкопките на Крумовия дворец, Тронната палата, дворцовия площад и в Цитадилата. Те произхождат както от ранните каменни сгради, така и от най-късни нива и съоръжения – настилки, печки, ями, в резултат на неколкократната им употреба. Еднократна употреба са имали тухлите, с които са настилани подовете на тайните подземни ходници. В преобладаващата си част те принадлежат към познатите късноантични тухли. Изработени са от пречистена глина, която след изпичането е добила червен или жълт цвят. След като завършва подробното се описание на тухлите, авторът обръща поглед и към други антични детайли – плочи, колони, корнизи. Броят им за отделните сектори не е систематизиран. Разполагаме с точни данни само за южната крепостно стена.. Там са изброени 320 фрагмента от плочи и 86 архитектурни детайла от бял мрамор от античен произход. Към тази антично група находки можем да добавим частите от статуи и релефи. Интересно е, че в пълнежа на южната стена е открита глава на мъж с шлем от фино шлифован мрамор. Когато Рашев завършва поясненията си за въпросната глава спира вниманието си върху намерени две конски глави и долна част на релеф на конник, намерени в насипите край стените. После отправя бърз поглед към античните надписи, пояснявайки, че са значително по-малко. Следва преглед на античната керамика, който започва с две вити дръжки. Малко след това авторът разяснява възникналите въпроси относно намерена компактна група керамика. Намерените съдове от ханския сервиз, според археолога, погрешно се отнасят към IV – VI в. Сервизът е открит в един от тайните ходници свързани с Крумовия дворец.
В този ред на мисли преди да започне да разглежда кампосът на Плиска, д.и.н. Рашо Рашев казва и няколко думи за откритите антични монети.
Той е обозначил резиденцията на Омуртаг като „ кампосът на Плиска”, защото така е наречен в Чаталарския надпис. Понятието се превежда като лагер, стан и обикновено се отъждествява с външното укрепление на Плиска от земен ров и вал. Византийската фортификация познава и прилага през цялото Средновековие полеви военен лагер, укрепен със землен ров и вал, подсилен понякога с дървени заграждения. Интересното е, че не познаваме случаи в които се употребява термина кампос. Лагерът се нарича стратопедон, ровът – фосатон, а валът с дървета или колове – харакс.
Рашев аргументира избора си на термин като прави аналогии с кампоса на Константинопол. Чаталарският надпис издава неприкрита войнственост, изразител на която е самият хан и вероятно поради това неговите обитавани земи са наречени кампос, а не аул или палат. Археолога прави описание на т.нар. кампос и посочва аналогиите му с подобни при различни народи и владетели.
Следва подробен преглед на плисковския аул. Археологът посочва кой какви предположения е имал за укрепителната му система ( имало ли е преди нея друга, как е изградена, има ли в последствие добавени елементи и пр.). Той отново споменава дървените сгради, които са предвестници на каменните. Следва подробна разработка на плана на плисковския аул. Той се разглежда по граници, с тяхната дължина, от къде до къде е спрямо различните обекти и кулите по тях. Интересно е, че нито една от портите не е по средата на стената, а всички се изместват на някъде: източна- 83 м на юг; западна – 40 м на юг; северна – 69 м на изток. При южната дори не може да се говори за отклонение, тъй като тя е разположена само на 32 м от югоизточната ъглова кула. Рашев засяга и темата за кулите по протежение на стената и завършва статията си с посочването на сходства между Плиска и Константинопол, и въпросът за произхода на плисковското монументално строителство.
„ Две групи прабългари и две прабългарски култури”
Тази своя публикация Рашев посвещава на починалия проф. Д-р Станчо Ваклинов.
Тя започва с твърдението, че прабългарите не са хомогенни по етнически състав и от иманото на самите племена откриваме следите на тюркомонголски, финоугорски и ирански езикови групи. Той прокарва идеята за две групи прабългари, носители но две прабългарски култури.
Обликът на първата група може да се обрисува въз основа на сведенията на византийските хронисти, Именника на българските владетели и каменните надписи на българската държавна канцелария от първата половина на IX в. Там намираме тюркски лични имена, тюркска военно-административна титулатура, азиатски 12-годишен календар с месеци и др. Тези белези са в пълно съответствие с древнотюркската култура.
Материалната култура на тази собствено тюркска група остава за сега твърде слабо осветена. В Северното Причерноморие с нея са свързани находищата на скъпи предмети, пръснати по средното и долното течение на Днепър. Сред тях се открояват два паметника – Пересчепинската находка и поменалното съоръжение при Вознесенка. Рашев прави обобщения за нещата които ни казват тези находки. И въпреки всичко отбелязва, че това си остава за нас една непозната култура.
Културата на втората група прабългари е представена в долнодунавския район значително по-добре. Разполагаме с данни от около 20 некропола, в които е проучен достатъчен брой гробаве, за да се направи сравнително точна характеристика на населението. Некрополите са два типа – с трупоизгаряне и двуобредни. Следват кратки пояснения кой вид погребение за кого е характерно. Показателна е изкуствената деформация на черепите, която е характерна за сарматите. Тава население участва в създаването на черняховската култура. За нея е характерно биритуалност в погребалните обреди. Антропологическите изследвания показват прабългарите от тези некрополи като европоиди. После авторът анализира и приемствеността между старобългарския език и съвременния български.
Публикацията завършва с изказването на хипотезата, че прабългари и славяни са си взаимодействали още преди преселението, някъде на север от Дунав.
„ Старобългарските валове по Черноморието”
Това е една малка книжка от 51 страници, в която авторът описва различните валове по българското Черноморие. Тя започва с глава озаглавена „ Първата българска държава и морето”. В нея Рашев прави бърз преглед на събитията при славяни и прабългари още от времето преди да се населят южно от Дунав. Той пояснява какви са били връзките им с морето, опитите за корабно строителство и причините, които са наложили нуждата от него, а именно атаките срещу Византия. Също отбелязва в най-общи линии как и кога са били тези нападения.
Втората глава на книжката е „ Валовете”. В нея най-общо се обособяват валовете по северното Черноморие. Като вътрешни подглави на тази глава се отделят различните валове кота се започва с този при село Кранево.
С. Кранево се намира в дълбокия разсед, образуван от реките Крановска и Батова, който отделя Франгенското от Добруджанското плато. В източната му покрайнина на около 1 км от морския бряг се издига голяма изкуствена могила, вероятно от времето на траките. Валът започва от северното й подножие, но в първите 100 м е незабележим, тъй като е подравнен с терена и отгоре са построени бунгала и бараки. През вала минава пътят за плажа и северно от него се появяват следите му. От тук започва описанието на самия вал – широчина, височина, дължина и пр.
Валът при град Варна е следващият разглеждан. Преломът между Авренското плато и Франгенското плато е наречен Аспарухов вал. Името е наложено от братя Шкорпил, според които той е издигнат от Аспарух. Валът е започвал от стръмния, почти отвесен скат на Авренското плато над сградите на бояджийския цех „ 1-ви Май”. В района на цеха и до шосето за Галата е напълно заличен. След около 400 м северно от шосето се появява във вид на широк песъчлив насип, обрасъл с храсти. Тук височината му достига до 3 м. Следва описание и на други детайли от вала. Интересно е, че от конструктивна гледна точка валът не е единно съоръжение. На отделни места той представлява чист пясък, плътно покрит с големи късове от тухли. Най-често и изграден от два песъчливи слоя. Долният е премесен само с камъни и тухли, а горният съдържа значително количество хоросан. Рашев предлага датировка на вала – Първо българско царство и обръща внимание на двата старобългарски знака, врязани в мраморни колони. Подобни знаци са откривани в Плиска и Преслав.
Следват разсъжденията на автора относно успоредната употреба на имената Варна и Одесос. Водещото мнение е, че Варна може би е била квартал на Одесос. Рашо Рашев разглежда и значението на града и вала и причините за неговия упадък.
Следващата спирка са валовете в устието на река Камчия. Първият вал започва от дълбокия дол северно от поста. В начупена линия той следва извивките на терасата на 5 – 10 м от плажовата ивица и достига до брега на Яйленска река. Дължината на вала е около 1200 м. Състои се от насип и ров, насочени към морето.
Вторият вал започва от северозападния ъгъл на античната крепост и в права линия под остър ъгъгл спрямо първия се насочва към Яйленска река.
Част от трети, вероятно недоваршен вал, се проследява край южното лице на втория вал, на около 350 м от началото му.
По идентичен начин до края на тази публикация Рашо Рашев разглежда валовете при село Шкорпиловци, село Обзор и валът Еркесия.
„ Юртообразната постройка в Плиска”
През 1981 г. в пространството между Тронната палата и Дворцовата черква в Плиска бяха открити останки от три неизвестни до тогава в първата българска столица типове постройки: осморкообразна юрта, юртообразна дървена постройка и частично проучена четириъгълна дървена постройка. Резултатите от проучването на осморкообразната юрта бяха цялостно обнародвани, докато данните за юртообразната юрта са съобщени сумарно или частично поради ограничения обем на съответните издания. Нейният уникален характер ни дава основание да се върнем към нейното разглеждане.
В този ред на мисли Рашев посвещава цялата си статия на въпросната юртообразна постройка, разглеждайки я подробно в най-малките детайли.
„Плиска. Пътеводител”
Първата глава на тази книжка е „ Плиска през вековете”. В нея авторът прави кратък исторически преглед на историята на Плиска. Започвайки от самото основаване на града, минавайки през политическата криза от средата на VIII в и стигайки до XII в. Относно забележителността на Плиска Рашев казва, че първите пътешественици, посетили развалините на Плиска през 1767 и 1871 г., били силно впечатлени от внушителния вид на вътрешната крепост и приели, че останките принадлежат на неизвестен римски град.
Втората глава е изцяло посветена на Вътрешния град на Плиска. С този термин днес се обозначава централната част на Плиска, оградена с каменната крепостна стена. Там се намират най-значителните паметници за посещение, през Вътрешния град минава основният екскурзоводски маршрут. Той се разполага почти в центъра на Плиска и има формата на неправилен четириъгълник, ориентиран по посоките на света. Заема площ от почти 500 дка. В централната му част е разположен дворцовият квартал. Стените на Вътрешния град са градени от правилно обработени големи варовикови блокове, наредени по особен начин: до всеки поставен по дължина камък следва напречен, а в по-горния ред местата са разменени. До края на главата се разглеждат крепостните стени, кулите и някой елементи от вътрешното устройство на града.
Следващата глава е „ Дворцов център”. Става въпрос за централната част на Вътрешния град. Тук са открити най-ранните следи от живот и строителство. Той обръща внимание на Цитаделата- Малкия дворец, на тайните ходници, езическия храм, трите бански постройки, голямото водохранилище, юртообразна постройка. После следва Крумовият дворец и Дворцовия площад.
Следващата глава засяга темата за Външния град. С този термин се обозначава площта между каменната крепостна стена и земленото укрепление. Тази част на Плиска не е имала никога характер на същински град. В началото тя е представлявала мирновременен стан за прабългарите с просторни пасища за коне и добитък и в същото време военен лагер. Земното укрепление е най-външния отбранителен пояс на Плиска. Дължината на четирите му стени надвишава 20 км.
На редица места извън земното укрепление, но недалеч от него, се намират т.нар. девташлари. Те представляват групи от забити отвесно големи камъни, разположени в правилни редици или пък безредно. Тълкуват се като символични надгробни камъни на загинали далеч от Плиска войни. Рашев дава още информация за девташларите, после обръща поглед и към трите надгробни могили край северната и западната крепостни стени.
Другата глава е озаглавена „ Голямата базилика”. Тя е наречена голяма заради размерите си: 99 м дължина и близо 30 м широчина. Авторът изчерпва подробно характеристиките на Голямата базилика и в същата глава описва баните, манастирските сгради, дидаскалията и манастирския некропол.
=== Смърт ===
| |||