Ханс Закс (поет): Разлика между версии

 

== Живот ==

Ханс Закс е син на прост шивач. Сам изучава обущарство и като странстващ калфа предприема пътувания по поречията на реките [[Дунав]] и [[Рейн]], след това из [[Холандия]] и Средна Германия. В двора на император [[Максимилиан I]] в [[Инсбрук]] изучава ''"майсторското пеене"'', а след това в [[Мюнхен]] взима уроци при прочутия майстерзингер Линхард Нуненбек. Когато в [[1516]] г. се завръща в [[Нюрнберг]], Ханс Закс вече си е създал име и става майстор-певец на обущарската гилдия. По-късно дори създава и ръководи школа по майсторско пеене във [[Франкфурт на Майн]].

 

== Творчество ==

[[Картинка:Hans Sachs3.jpg|thumb|240px|left|Ханс Закс като учен старец]]

Поетът, твърде начетен за времето и съсловието си, израства с протестантските идеи на [[Мартин Лутер]] - в една от прочутите си поеми от 1523 г. го възхвалява в 700 стиха като ''Витенбергския славей''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/h_zaks/slavei.htm Из "Витенбергския славей, чиято песен ехти навред" в превод на Венцеслав Константинов]</ref>, който с трелите си поразява римския папа [[Лъв X (папа)|Лъв X]], отлъчил Лутер от Светата църква. Остър полемист и присмехулник, Ханс Закс е олицетворение на простодушния, но и лукав възторг от "новото време" на [[Реформация|Реформацията]]. Творбите му, на брой общо над 6,000, са изпълнени с хумор и назидателност, каквато изисква времето и религията му, и по правило завършват с недвусмислен "[[морал]]". Голяма негова заслуга е умението му да преработва в безримни стихове сюжети и мотиви от световната литература. Въздействието му през следващия век обаче намалява поради презрението на дворцовите поети към грубите му, неизтънчени стихове.

 

[[Картинка:Hans Sachs4.jpg|thumb|200px|''Ханс Закс тевтонски поет от Нюрнберг'']]

 

== Влияние ==

Преоткрива го в [[XVIII век]] [[Йохан Волфганг Гьоте]], като в негова чест написва възторженото стихотворение ''"Поетическото послание на Ханс Закс"'' (1776). Началната сцена на своя "[[Фауст]]" Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер "[[кнителферз]]". В [[XIX век]] [[Рихард Вагнер]] пресъздава образа на народния поет в операта си "Нюрнбергските майстори-певци" (1867).