Двуглав орел: Разлика между версии

Двуглавият орел се среща за първи път като изображение на монети емитирани от цар [[Георги I Тертер]]. Според изследователя Христо Дерменджиев, двуглавият орел е династичен символ на [[Тертеровци]]. Интересното в случая е това, че символът е разкрит в Търново близо век, преди да бъде изобразен върху монетите на [[Палеолози]]те. Освен това, царската дъщеря [[Анна Тертер]], става рашка кралица, а според Троношкия летопис е и майка на [[Стефан Дечански]], откъдето пък се демонстрира приемственост в [[Душаново царство|Душановото царство]].

В Търновското царство, изображение на двуглав орел с [[монограм]] на [[Михаил Шишман]] е открит върху капител от дворцовата църква в [[Царевец]]. Двуглавият орел се среща и върху фрагмент от съркофага на [[Иван Александър]], докато лъвът като български държавен символ е отбелязан за първи път от марокански пътешественик по времето на [[Иван Шишман]].<ref>Най-интересното в случая с българският държавен символ е отритият от Иван Войников и Петър Яначков в интернет най-стар български герб, датиращ от 1295 г. и изобразяващ изправен на задните си крака обърнат на ляво лъв. Според гербовника на лорд Маршал, този герб принадлежал на Краля на България. Интересното в случая е титулатурата "крал". За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. {{cite book |last= Ковачев |first= Ганчо |authorlink= Георги Ковачев |title= Средновековна хералдика, стр. 54-55 |year= 2005 |publisher= Издателство "Фабер", ISBN 954-775-487-4}}</ref>