Мостът на Дрина: Разлика между версии

| име в оригинал = ''На Дрини ћуприја'' / ''Na Drini ćuprija''

'''"Мостът„Мостът на Дрина"Дрина“''' е [[роман]] и [[Magnum opus]] на хърватския [[Нобелова награда за литература|нобелов лаурятлауреат за литература]] от 1961 г. - [[Иво Андрич]].

„Мостът на Дрина”Дрина“ е жанровожанров роман, състоящ се от кратки разкази, като история. Романът проследява историята на моста през времето и съдбата на няколко поколения жители от двете му страни. На фона на исторически събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания мостът на Дрина остава непоклатим и ням свидетел на случващото се. През призмата на историческите събития, Андрич вплита и личните истории и драми на хората, живели през различните епохи от двете страни на моста, същевременно предавайки увлекателно като приказка легендите и митовете свързани с него, хората и околностите които го обграждат. Романът създава усещане за контраст - между трайния и издържлив камък на моста и краткотрайността и [[суета]]та в човешкия живот. Мостът на Дрина обединява и разединява, той е едновременно служи за връзка между два етноса, но символизира и границата между тях. Въпрос на екзистенциален избор е, всеки на какво е залагал, но въпреки това мостът построен от Синан по времето на султан Сюлейман Великолепни, и при везирстването на Мехмед паша Соколович стои до 21 век, за да напомня за преходността на всичко земно и суетно, включително и на империите, но създаденото от хората за хората продължава да ги свързва.[<ref>{{cite web | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = | url = http://www.helikon.bg/books/120/149705_mostat-na-drina.html]| title = Мостът на Дрина от Иво Андрич (кратка анотация)| format = | work = | pages = | publisher = Книжарница Хеликон| accessdate = 14 април 2011}}</ref>

По времето на [[Студената война]], за "Мостът„Мостът на Дрина"Дрина“, Иво Андрич от тогавашната Югославия, става първият балкански писател, носител на [[нобелова награда за литература]]. Романът е написан по времето на Втората световна война. Завършен и издаден е още през 1945 г.

{{цитат|От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло|}}[[Иво Андрич]]}}