Народно творчество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ripchip Bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: dv:ނާޑުކަތާ |
Версия от 22:57, 20 февруари 2011 на Nikolov2010 |
||
Ред 1:
'''Народно творчество''' или '''''фолклор''''' е събирателно понятие за [[Литература|литературни]] произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор, а всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това ''общо
Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество (като
Концепцията за фолклора се развива като част от идеологията на романтичния ''национализъм'' от [[19 век]], който първоначално клони към това да впрегне народната култура в услуга на собствените си цели. Чак през [[20 век]] [[етнография|етнографите]] се опитват да започнат да записват фолклора обективно. Братята немци [[Вилхелм и Якоб Грим]] са сред пионерите в това начинание — те събират устно предавани [[германски приказки]] и публикуват една първа подборка под заглавието „Детски и битови разкази“ (''Kinder- und Hausmarch'') през [[1812]] г.
Първи Йохан Готфрид фон Хердер препоръчва записването и запазването на фолклора, за да се документира автентичният дух, традиция и идентичност на германския народ.▼
▲Първи [[Йохан Готфрид фон Хердер]] препоръчва записването и запазването на фолклора, за да се документира автентичният дух, традиция и идентичност на германския народ. Фолклористиката като академична дисциплина търпи силно развитие през 20. и 21. век в [[Европа]], [[Азия]], а в останалите части от света.
== Елементи на фолклора ==
Докато фолклорът може да притежава религиозни или митични елементи, той типично се обвързва по-скоро със светските (секуларни) традиции на всекидневния живот. Фолклорът често обединява практичното и езотеричното в единен разказвателен „пакет“. Затова фолклорът често е бивал смесван с митологията, и обратното, защото се е приемало, че каквато и да е образна история, която не засяга доминиращите убеждения на времето, не е от същия статус като тези доминиращи убеждения — т.е. тук се изключват понятията ''религия'' и ''религиозни вярвания''. По този начин римската религия е наречена „мит“ от християните. Така и мит и фолклор стават два термина, които обхващат всички фигуративни разкази, които не кореспондират с доминиращата социокултурна структура на убеждение ([[идеология]] или [[философия]]).
Понякога '''фолклорът''' е религиозен по естеството си, каквито са разказите за [[уелс]]ецът [[Мабиногион]] или разказите, намерени в [[Исландия|исландската]] скалдическа поезия. Много от разказите в ''Златната легенда'' на Яков Ворагински също въплъщават елементи на фолклор в християнски контекст; примери на такава християнска митология са темите, които са оплетени около Св. Джордж или Св. Кристофър. В този случай, фолклорът е използван в квазипейоративен смисъл. Разказите за Один Скитникът имат религиозна стойност за норвежците. Той написва историите, защото те не пасват на християнската конфигурация по същество, а са фолклор.
От друга страна, фолклорът може да бъде използван за внимателното описване на фигуративен разказ, който няма теологично или религиозно съдържание, но вместо това спада към безсъзнателните психологически модели, инстинкти или [[архетипи]] на ума. Това познание може да съдържа или не компоненти на [[фантастичното]], като магични, етерни същества или олицетворение на неодушевени обекти. Тези народни приказки могат да произлизат или не от религиозната традиция, но въпреки всичко са психологически по природа. „''[[Хензел и Гретел]]''“ е един добър пример за това. Може да се каже, че предназначението на този разказ е не в инструкцията (в аспекта на светското), разглеждаща безопасността в гората, или в друг аспект — например това не е един предупредителен разказ относно опасностите от глад за големите семейства, а по-скоро е една история, която извиква силен емоционален отговор у слушателя (или читателя) поради ''универсалните теми и мотиви'' като „лошата майка“, „смъртта“ и „изкупление с бащата“. Тук има място за поука и поучително разсъждение, но също така има послание, което е обърнато към психиката и психичното (морално-етична или житейско-нравствена поука).
Съвременната художествена литература, литературна теория и литературна критика дължат голяма част от своите корени и художествено-композиционни похвати на първообразите им в националния фолклор на страните по света, като универсалните сюжетни линии понякога се приписват на т.нар. [[мономит]]<ref>{{икона en}} Виж книгата по сравнителна митология и културология ''[http://en.wikipedia.org/wiki/The_Hero_with_a_Thousand_Faces Героят с хилядите лица]'' на [http://en.wikipedia.org/wiki/Joseph_Campbell Джоузеф Кампбел].</ref>. Тези общи практики и мотиви намират своя път и в
Съвременният фолклор на Западната цивилизация (общество и култура), който срещаме днес, е идентифициран от някои учени като смес от [[градски легенди]], [[Конспиративна теория|теория/и за/на конспирацията/ите]], [[Псевдонаука|псевдонаука]], [[Спекулативна художествена литература|спекулативна]] социокултурна [[критика]], експериментални [[Философия|философии]] и много други.
== Вижте още ==
* Фолклор по страни:
** [[Албански фолклор]]
** [[Английски фолклор]]
** [[Американски фолклор]]
** [[Български фолклор]]
** [[Китайски фолклор]]
** [[Немски фолклор]]
** [[Руски фолклор]]
** [[Скандинавски фолклор]]
** [[Шотландски фолклор]]
** [[Японски фолклор]]
* Фолклорни произведения по форми (литературни жанрове/видове):
** [[приказка]]
** [[басня]]
** [[песен]]
== Източници ==
<references/>
== Външни препратки ==
* [http://www.folklore-bg.com Портал за български фолклор].
* [http://www.folkdanceseminars.com/bulgarian/international-folklore-festival.php Български фолклорни фестивали].
* [http://www.bulgarian-folklore.com Български фолклор, народни обичаи, легенди, манастири].
* [http://books.google.com/books?id=KDIFAAAAYAAJ&dq=%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A&pg=PP59#v=onepage&q=%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A&f=false Безсонов, П. Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар (= Временник Императорского Московского Общества истории и древностей российских, Кн. XXI, Ч. II:Материалы). Москва, 1855]
* [http://ia700304.us.archive.org/15/items/bulgarskynarode00cholgoog/bulgarskynarode00cholgoog.pdf Чолаков, В. Български народен сборник. Част I. Болград, 1872]
* [http://ia700402.us.archive.org/18/items/blgarskinarodni03dozogoog/blgarskinarodni03dozogoog.pdf Български народни песни. Chansons populaires bulgares inédites. Publ. et trad. par A. Dozon. Paris, 1875]
* [http://ia700107.us.archive.org/5/items/pokazaletsnapech01stoi/pokazaletsnapech01stoi.pdf Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Т. I. 1815-1860. София, 1916]
* [http://ia700107.us.archive.org/21/items/pokazaletsnapech02stoi/pokazaletsnapech02stoi.pdf Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Т. II. 1861-1878. София, 1918]
[[Категория:Фолклор]]
[[Категория:Литература]]
[[Категория:Изкуство]]
[[ar:فلكلور]]
Line 23 ⟶ 61:
[[da:Folkeminde]]
[[de:Folklore]]
[[el:Λαογραφία]]
[[en:Folklore]]
Line 39 ⟶ 76:
[[gl:Folclore]]
[[gn:Tavarandu]]
[[he:פולקלור]]
[[hi:लोककथा]]
| |||