Дон Жуан (езеро): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: Езерото '''Дон Жуан''' представлява малко и много плитко хиперсалинно езеро, разположено в запа...
(Няма разлика)

Версия от 13:41, 15 април 2011

Езерото Дон Жуан представлява малко и много плитко хиперсалинно езеро, разположено в западния край на долината Райт (Земя Виктория, Антарктида) на 9 км западно от езерото Ванда. То е "заклещено" между върха Асгард на юг и Дайс на север. В западния си край има малък приток, който идва от близко разположеният ледник. Езерото Дон Жуан е най-соленото на Земята. Нивото му на соленост от над 40%. Самото езеро е открито през 1961 година, когато пилотите лейтенант Дон Ру и лейтенант Джон Хики, прелитат над него с хеликоптер и устанивяват неизследвано до тогава езеро. Интересното е, че при първоначалното изследване на езерцето температурата на околната среда е около - 30 ° C (- 22 ° F), а водата намираща се в него е в течно състояние.

Харктеристики

Езерото е сравнително плитко и с плоско дъно. Както беше споменато, неговата хипер соленост не му позволява да замръзна дори при тези антерктически студове. Солеността му е по-голяма дори от тази на Мъртво море (разположено между Израел и Йордания) и езерото Асал (в Джибути). Твърди се, че солеността на Дон Жуан е над 18 пъти по-голяма от солеността на океана! В сравнение тази на Мъртво море, е само около 8 пъти по-висока от тази на океана. Фактът, че това е само едно от хиперсалинните езера в Антарктида, и че почти никога не замръзва го поставя в класацията на най- солените езера в света.

За разлика от други езера и водоеми в долината Дон Жуан няма ледена покривка. Доминиращите йони в него са са калций и хлор. Районът около Дон Жуан е покрит със соли на натриев и калциев хлорид, които са били утаявали, когато водата се е изпарявала. Площта и обемът на езерото варират във времето. Според топографската карта на USGS публикувана през 1977 г., площта му е около 0.25 km2, като през последните години, размерът на езерото е намалял значително. Максималната му дълбочина е била измерена през 1993-94 е е била около 19-20 см. През януари 1997 г., при ново измерване се оказва, че дълбочината е само 10 см, а през декември 1998 г. езерото е вече почти пресъхнало навсякъде, с изключение на една малка площ от няколко десетки квадратни метра. Повечето от останалата вода се намира в депресии около големите скални блокове на самото езерото.

Изчислените концентрации във водата са следните CaCl2 3.72 mol/kg и NaCl 0.50 mol/kg, при температура -51,8°C. Това е почти равно на 413 грама CaCl2и 29 г NaCl на литър вода.

Източник на информацията