Железен закон на олигархията: Разлика между версии

Като социалист, Роберт Михелс бил загрижен за [[либерализъм|либералните]] и [[социализъм|социалистическите]] партии в Европа, независимо от лозунгите които те издигали за поддържане на най-широко участие на масите в политическия живот, всъщност зависяттяхната дейност зависи от волята на няколко «вожда» в същата степен, както и [[консерватизъм|консервативните партии]]. Той достига до извода, чточе стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации. «Говорейки за „организация“ — разбираме „олигархия“», е писал Михелс.

Валидността на закона Михелс свързва с обективната необходимост от [[лидерство]], стремежът на лидерите да реализират своите собствени интереси и амбиции, довериеетопрекаленото доверие на обществото към лидерите и общата пасивност на масите.

От железния закона на олигархията следва, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото е по-голяма организацията — толкова по-малко в нея са елементите надемократичните демокрациятаелементи и по-вече елементите на олигархията. По тази причина Михелс се отдръпнал от отсоциалистическите социализмаидеи и станал поддръжник на [[Мусолини]], считайки олигархичното управление не само за непорочно, но даже заопределено благотворно за обществото вкато цяло.