'''Железен закон на олигархията''' е принцип от [[теория за елита|теорията за елита]], за първи път формулиран от германският синдикалист и социолог [[Роберт Михелс]] през [[1911]] г. в неговата книга ''„Политическите партии“''. Според неготози принцип всяка форма на социална [[организация]], независимо от нейната първоначална [[демокрация|демократичност]] или [[автокрация|автократичност]], неизбежно се изражда във власт на няколко избрани — [[олигархия]] (частен случай — [[номенклатура]]). Причина за това Михелс виждал в обективната необходимост от [[лидерство]], стремежът на лидерите и организациите да защитят своите собствени интереси, прекаленото доверие на обществото към лидерите и общата пасивност на масите.
== История ==
Като социалист, Роберт Михелс билустановил, загрижен заче [[либерализъм|либералните]] и [[социализъм|социалистическите]] партии в Европа, независимо от лозунгите които те издигат за насърчаване на най-широкото участие на масите в политическия живот, всъщност тяхната дейност зависие доминирана от волята на няколко «вожда» в същата степен, както това става ие при традиционните [[консерватизъм|консервативнитеконсервативни партии]]. Той достига до извода, че стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации. «Говорейки за „организация“ — разбираме „олигархия“», писал Михелс. Той заключил, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото е по-голяма организацията — толкова по-малко в нея са демократичните елементи и по-вече елементите на олигархията. По времето когато формулира принципа Михелс бил анархо-синдикалист. По тази причина той се отдръпнал от социалистическите идеи и станал поддръжник на [[Мусолини]], считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика в [[Университет в Перуджа|Университета в Перуджа]].
Валидността на закона Михелс свързва с обективната необходимост от [[лидерство]], стремежът на лидерите да реализират своите собствени интереси и амбиции, прекаленото доверие на обществото към лидерите и общата пасивност на масите.
От железния закона на олигархията следва, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото е по-голяма организацията — толкова по-малко в нея са демократичните елементи и по-вече елементите на олигархията. По тази причина Михелс се отдръпнал от социалистическите идеи и станал поддръжник на [[Мусолини]], считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло.
