Уикипедия

Джан Циен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м премести „Джън Дзан“ като „Джaн Циен“: Zhang Qian се предава като Джан Циен.
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
 
'''ДжънДжан ДзанЦиен''' или '''Чжън Цзян''' (на традиционен [[китайски]] 張騫, на Zhāng Qiān) (неизв. - 114112 г. пр. Хр.) китайски пътешественик и дипломат.
 
Роден в Ханчжун. Получава превъзходно образование. Заема видно положение в императорския двор, като изпълнява дипломатически поръчения в граничещите с [[Китай]] страни. Знае няколко езика, в т.ч. и на [[хуни]]те, които през ІІІ-ІІ в. пр. Хр. завладяват голяма част от територията на [[Китай|Северен Китай]].
Ред 7:
За борбата с този войнствен народ китайските императори започват да търсят съюзници сред враждебните на хуните чергарски племена. Едно от тези племена е юечжи (кушани, саки), обитаващо земите на запад от големия завой на река [[Хуанхъ]] и северно от планината [[Наншан]]. През 177 г. пр. Хр. хуните нанасят сериозно поражение на юечжи и те са принудени да се преселят далеч на запад в междуречието на реките [[Амударя]] и [[Сърдаря]].
 
През 138 г. пр. Хр. китайския император У Ди изпраща на дипломатическа мисия към тези племена своя любимец ДжънДжан ДзанЦиен, за да ги склони за съюз срещу хуните. Посолството заедно с охраната наброява около сто човека се отправя на дълъг път, но в предпланините на [[Наншан]] е заловено от хуните. Джън Дзан се оказва в плен и едва след десет години успява да избяга с няколко от спътниците си и продължава на запад. През високите проходи на [[Тянщан|Централен Тяншан]] той достига до брега на езерото Жехай ([[Исък Кул]]). След това по долината на река [[Нарин]] се спуска в страната Даван ([[Ферганска долина]]) и пристига в столицата ѝ Гуйшан (Касан).
 
Владетелят на Даван гостоприемно посреща ДжънДжан ДзанЦиен, тъй като разчита с негова помощ да завърже търговски отношения с [[Китай]]. Той му дава водачи, които го съпровождат до Кангюй ([[Хорезъм]]). След като се спуска по [[Сърдаря]], с помощта на кангюйците пресича пустинята [[Къзълкум]] и достига до река [[Зеравшан]], където се намира столицата на юечжи – Кушания. Техният вожд обаче токущо е покорил Грък-Бактрийското царство, разположено в източната част на Иранската планинска земя и ДжънДжан ДзанЦиен се отправя за неговата столица Бактра ([[Балх]]).
 
След като води цяла година безуспешни преговори с царя на юечжи за отмъщаване на хуните и съюз с [[Китай]], през 127 г. прл Хр. Джан Циен се отправя обратно за родината си. Заобикаля от север [[Памир]], изкачва се по [[Алайската долина]] до изворите на река [[Яркенд (река)|Яркенд]] и се спуска по река [[Хотан (река)|Хотан]] до пустинята [[Такламакан]]. Преминава покрай южната част на пустинята от оазис в оазис, достига до блуждаещото езеро [[Лобнор]], водата на което по това време е солена и той го назовава Солено езеро. На изток от езерото господстват хуните и той отново е пленен от тях. Едва след година му се удава да избяга и през 126 г. пр. Хр. се завръща в [[Китай]]. От стоте човека, с които тръгва преди единадесет години се завръща само с един.
 
По неговите сравнително точни разчети преминава около 25 хил. ли (14,2 хил. км) Той първи донася в Китай сведения за степите и пустините в [[Централна Азия]], за великите централноазиатски планински системи – [[Тяншан]] и [[Памир]], за големите реки водещи началото си от тези планини – [[Сърдаря]] и [[Амударя]], течащи на запад, и за река [[Тарим]], вливаща се в езерото [[Лобнор]]. И най-важното – точното описание на пътя от Китай към западните страни. В началото на І в. пр. Хр. по указания от него маршрут преминава южния клон на Великия копринен път. С името на Джан Циен китайските историци свързват появяването в [[Китай]] на люцерната, нара, краставиците, гръцкия орех, фиговото дърво и лозята.
 
През 123-119 г. пр. Хр. китайците рещават със собствени сили да действат против хуните. Джан Циен участва в тези походи и в немалка степен съдейства за техния успех. Хуните са разгромени и изтласкани в [[Монголия|Северна Монголия]]. След успеха на китайската военна кампания срущу хуните Джан Циен се отправя отново на запад в земите на днешна [[Джунгария]], от където разпраща в държавите от [[Средна Азия]], [[Парфия]] и [[Индия]] свои хора за установяване на дипломатически отношения, които в повечето от случаите завършват с успех. През 112 г. пр. Хр. тръгва обратно да се прибира в Китай, съпровождан от няколко чуждестранни посланици, които възнамерява да представи пред императора, но по пътя заболява и умира, като не успява да доведе мисията си докрай.
 
== Източници ==
<references />
 
 
{{СОРТКАТ:Джан Циен}}
 
[[Категория:Китайски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
 
[[en:Zhāng Qiān]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джан_Циен“.