Магн Максим: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.3) (Робот Добавяне: hr:Magnus Maksim
Редакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''МагнусМагн МаксимусМаксим''' (Магнус{{lang-la|Flavivs МаксимусMagnvs Maximvs Avgvstvs}}) е изтъкнат военачалник на [[Западната Римска империя]] и римски [[император]] в периода [[383]] - [[388]]. Знае се че е родом от [[Испания]] и служи като командир на войските в [[Британия]] по времето на император[[Грациан]], срещу когото оглавява метеж.
 
След бягството и смъртта на Грациан, Магнус Максимус узурпира императорската власт в Британия, [[Галия]], Испания и [[Африка]], като се споразумява с източният владетел [[Теодосий I]] и [[Валентиниан II]] който остава начело в [[Италия]], [[Илирия]] и Африка. Новият император на Запада установява своята резиденция в [[Трир]] и обявява сина си [[Флавий Виктор]] за цезар и наследник.
 
За кратко време става популярен владетел, въпреки че дължи успеха си на съюза с [[алемани]]те. Той е първият император който официално осъжда еретици. Издава едикт с който защитил правото на [[евреи]]те да имат синагога в [[Рим]].