Градско (община Градско): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.4) (Робот Промяна: sq:Gracka (Maqedoni) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
Източно от селото се намират останките на древния град [[Стоби]]. Именно от близостта на днешното село до градището произхожда и името на Градско. Самото селище Стоби е опустошено и изоставено след [[земетресение]] през [[518]] г. след Христа, а по късно околността става известна като ''Пустия град''.
В 19 век Градско е българско село във Велешка кааза, Нахия Клепа на [[Османска империя|Османската империя]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Градско е посочено като село с 11 домакинства и 49 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Градско има 110 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm
В началото на [[20 век]] жителите на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Градско има 144 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 3 души от Градско са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото остава в [[Сърбия]].
Ред 85:
== Бележки ==
<references />
{{Община Градско}}
| |||