Вилхелм Канарис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vinkela (беседа | приноси)
Ред 51:
На [[1 януари]] [[1935]] е назначен за началник на военното разузнаване и контраразузнаване ([[Абвер]]) към Войсковото управление на Военното министерство. През февруари [[1938]] г., след създаването на Върховното командване на вермахта, Канарис е назначен за ръководител на Управленската група по общите въпроси и са му придадени отделите на Абвера, тила и пенсионното осигуряване. От юни [[1938]] г. ръководи само Абвера. В началото на [[1940]] г. се опитва да склони висши офицери да бъде извършен военен преврат, но не намира подкрепа. През [[1940]] г. Канарис успява да получи сведения за плановете на [[Великобритания]] да превземе [[Норвегия|норвежки]] пристанища. Тази информация, предадена на командването на германския флот, дава възможност на Вермахта усилено и бързо да окупира Норвегия.
 
В началото на 1941 провежда успешна операция по дезинформация на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] командване. Той успява да убеди съветското разузнаване, че Германия възнамерява да нападне [[Великобритания]] и по този начин да осигури внезапност на нападението над [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. В периода 1942—43 г. установява добри връзки с разузнавателните служби на съюзниците от антихитлеристката коалиция и през лятото на [[1943]] г. се среща в [[Сантандер]] (Испания) с ръководители на английската и [[Съединени американски щати|американската]] разузнавателни служби. Пред тях той представя план за примирие със западните държави и продължаване на военните действия на Изток. През 1942 г. положението на Канарис се разклаща заради провала на организираното от него въстание в Южна Африка, операция “Тигър” (афгано-индийски конфликт), “Шамил” (въстание в [[Кавказ]]) и др. В началото на 1943 г. няколко сътрудници на Абвера са арестувани от [[Гестапо]], тъй като са заподозрени, че организират покушение срещу [[Хитлер]]. Започва и разследване на дейността на цялата разузнавателна служба на Канарис. След поредицата провалени операции, ръководени от Канарис, през февруари 1944 г. Хитлер иска отстраняването му от длъжност, както и преподчиняването на голяма част от Абвера на СС.
 
Изказани са мнения от анализатори, че Канарис бил разкрит като британски шпионин от [[Хайдрих]] (който с тази цел по разкриването на особенно опасен шпионин бил назначен за протектор на Бохемия и Моравия) успява въз основа на контраразузнавателна информация получена от разбитата чешка съпротива, да установи и се досети кой субект се крие зад шпионските инициали на ''Паул Тюмел'' (агент А-54), предавал изключително ценни сведения от най-висшите кръгове на Нацистка Германия на [[Сикрет Сървиз]]. В деня на [[атентатът срещу Хайдрих|атентата]] ръководителя на [[РСХА]] заминавал за Берлин за насрочена лична среща с фюрера. Още на 18 май 1942 г. Хайдрих извиква щефа на [[Абвер]]а адмирал Вилхелм Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи Абверът да бъде подчинен на Главното управление на безопасността, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис и навярно аргументът който Хайдрих изложил пред Канарис е бил изключително силен и сериозен, за да може пред него да сведе глава всесилният тогава шеф на нацисткото военно разузнаване. По всяка вероятност, това е и причината от Лондон да настояват на "всяка цена" от чешките диверсанти да бъде отстрелян Хайдрих. Презумира се, че Канарис по сигурен канал успял да предупреди Лондон за случващото се, и английското разузнаване, за да спаси и запази ценната информация която получава от своя сътрудник Канарис, решава, че единственото което може да направи за да осуети заплануваната рокада, е да се избави от Хайдрих (въпреки очакваните репресии срещу чехите от страна на немците).
 
Следвоенните анализатори на събитията изтъкват в подкрепа на тази теза за действителната причина за извършването на атентат на "всяка цена", че всъщност Вилхелм Канарис със своята служба седи в основата на загубата на [[Сталинградска битка|Сталинградската битка]], поради липсващата информация за Обединеното командване на Вермахта за наличието на цели руски армии зад фронта около Сталинград през есента на 1942 г. Провалът на немците при Старинград е действително грандиозен, и несъмнено се дължи на нацисткото военно разузнаване. Резултатът от битката облагодеталствал най-вече британците, понеже те подкрепяли всячески Съветите по това време, а и в обратен случай бъдещето на Британия било предрешено.
 
В периода 1942—43 г. установява добри връзки с разузнавателните служби на съюзниците от антихитлеристката коалиция и през лятото на [[1943]] г. се среща в [[Сантандер]] (Испания) с ръководители на английската и [[Съединени американски щати|американската]] разузнавателни служби. Пред тях той представя план за примирие със западните държави и продължаване на военните действия на Изток. През 1942 г. положението на Канарис се разклаща заради провала на организираното от него въстание в Южна Африка, операция “Тигър” (афгано-индийски конфликт), “Шамил” (въстание в [[Кавказ]]) и др. В началото на 1943 г. няколко сътрудници на Абвера са арестувани от [[Гестапо]], тъй като са заподозрени, че организират покушение срещу [[Хитлер]]. Започва и разследване на дейността на цялата разузнавателна служба на Канарис. След поредицата провалени операции, ръководени от Канарис, през февруари 1944 г. Хитлер иска отстраняването му от длъжност, както и преподчиняването на голяма част от Абвера на СС.
 
След оставката на Канарис, той е изпратен в замъка Лауенщайн, като му е забранено да го напуска. От юни 1944 г. е уволнен в запаса, а от юли същата година е назначен за адмирал за специални задачи и началник-щаб на ОКВ по въпросите на търговската и икономическата война. В средата на 1944 г. бивши сътрудници на Абвера уведомяват Канарис, че се готви покушение срещу фюрера.