Вилхелм Канарис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 53:
В началото на 1941 провежда успешна операция по дезинформация на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] командване. Той успява да убеди съветското разузнаване, че Германия възнамерява да нападне [[Великобритания]] и по този начин да осигури внезапност на нападението над [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].
 
Изказани са мнения от анализатори, че Канарис бил разкрит като британски шпионин от [[Райнхард Хайдрих]] (който с тази цел по разкриването на особенно опасен шпионин бил назначен за протектор на Бохемия и Моравия) успява въз основа на контраразузнавателна информация получена от разбитата чешка съпротива, да установи и се досети кой субект се крие зад шпионските инициали на ''Паул Тюмел'' (агент А-54), предавал изключително ценни сведения от най-висшите кръгове на Нацистка Германия на [[Сикрет Сървиз]]. В деня на [[атентатът срещу Хайдрих|атентата]] ръководителя на [[РСХА]] заминавал за Берлин за насрочена лична среща с фюрера. Още на 18 май 1942 г. Хайдрих извиква щефа на [[Абвер]]а адмирал Вилхелм Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи Абверът да бъде подчинен на Главното управление на безопасността, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис и навярно аргументът който Хайдрих изложил пред Канарис е бил изключително силен и сериозен, за да може пред него да сведе глава всесилният тогава шеф на нацисткото военно разузнаване. По всяка вероятност, това е и причината от Лондон да настояват на "всяка цена" от чешките диверсанти да бъде отстрелян Хайдрих. Презумира се, че Канарис по сигурен канал успял да предупреди Лондон за случващото се, и английското разузнаване, за да спаси и запази ценната информация която получава от своя сътрудник Канарис, решава, че единственото което може да направи за да осуети заплануваната рокада, е да се избави от Хайдрих (въпреки очакваните репресии срещу чехите от страна на немците).
 
Следвоенните анализатори на събитията изтъкват в подкрепа на тази теза за действителната причина за извършването на атентат на "всяка цена", че всъщност Вилхелм Канарис със своята служба седи в основата на загубата на [[Сталинградска битка|Сталинградската битка]], поради липсващата информация за Обединеното командване на Вермахта за наличието на цели руски армии зад фронта около Сталинград през есента на 1942 г. Провалът на немците при Старинград е действително грандиозен, и несъмнено се дължи на нацисткото военно разузнаване. Резултатът от битката облагодеталствал най-вече британците, понеже те подкрепяли всячески Съветите по това време, а и в обратен случай бъдещето на Британия било предрешено.