Станислас Сенклер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
GentleGiant (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
С. Б. Сенклер е роден през 1835 г. в замъка Вепрей, намиращ се в имението на дядо му в югозападна [[Литва]]. Баща му Александър Сенклер е бивш офицер от колониалната английска армия в [[Индия]] и шотландски благородник. Майка му е полякинята Пелагия Косаковски. Негов дядо по майчина линия е граф Йозеф Косаковски. Баба му е Луиза Потоцка. Неговият чичо по майчина линия е адютант на [[Наполеон I]] при злополучното му нападение над [[Москва]] през 1812 г. През 1855 г. семейството губи имението, според една версия то е продадено, а според други данни е конфискувано от руските власти най-вероятно за изменническа дейност. Това в допълнение към полският му произход обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - основни източници за Петко Войвода]</ref>
Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име ''Хидает паша'' ("Правопътния" генерал) с което да си присвои и чин който никой не му е давал. Той е потомствен военен, образован и комбинативен. Постъпва в Британската армия. В 1859 е повишен в чин [[капитан]]. В 1862г. е назначен за чиновник в британското консулство в [[Бургас]]. По-късно заема Консулска длъжност в британската служба във [[Варна]]. Купува си бейски чифлик покрайнините на Бургас с намерение да се установи в тогавашна Турция. След Априлското въстание при избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командрането на палача на [[Стара Загора]]
[[Турция]] капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат "спонтанен" мюсулмански метеж. Плашат правоварните мюсулмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото ''"гяурско царство"'', шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през Априлското въстание и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Турция и Британските интереси и получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с ''„мажири“'' - дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 19 февруари 1878 г.<br />
|