Лудвиг Шварц: Разлика между версии

През 1849 е назначен за астроном в организираната от Руското географско дружество експедиция за изследване на Забайкалието възглавявана от [[Николай Християнович Ахте]].

От юни до ноември 1850 от река [[Шилка]] (лява съставяща на [[Амур]]) през реките [[Амазар]], [[Алдан]] и [[Ольокма]] достига до [[Лена]] (град [[Олекминск]]).

През август 1851 се изкачва по река [[Уда]], на 132º и.д. пресича ниския вододел между [[Уда]] и [[Зея]] (ляв приток на [[Амур]]) и по река [[Купури]] се спуска до [[Зея]], открива Горнозейската равнина и по същия път се връща обратно. През октомври и ноември 1851, отново заедно с Крутив и топографа Алексей Аргунов пресича хребета [[Джагди]] (вододел между [[Уда]] и [[Селемджа]]) и изследва планинските райони между [[Селемджа]] и [[Бурея]] (хребета Турана), северните склонове на [[Бурейнски хребет|Бурейнския хребет]] и южната част на хребета [[Ям-Алин]] (180150 км, до 25002295 м). Самостоятелно Крутив проследява и картира 300 км от течението на река Амгун до устието на река Немилен. По реките [[Немилен]] и [[Тугур]] групата се завръща в устието на [[Уда]]. По извършените от Крутив и Аргунов топографски снимки Шварц нанася на карта хребетите Дусе-Алин и Ям-Алин.

През пролетта на 1852 по миналогодишния си маршрут достига до Горнозейската равнина, пресича я от изток на запад, на 127º и.д. тръгва на север-североизток, пресича [[Станови планини|Становите планини]] и през юли достига до торнотогорното течение на река [[Гонам]] (от басейна на [[Алдан]]). Спуска се до средното течение на [[Гонам]], пресича нисък хребет и през септември достига до река [[Гиним]] (тя, както и Гонам са леви притоци на [[Учур]] от басейна на [[Алдан]]).Продължава на североизток покрай югоизточните склонове на хребета [[Сунагин]] (2243 м), достига до устието на река [[Учур]] и през октомври се завръща в [[Якутск]]. Сортирането и обработването на материалите от експедицията продължава до 1854, когато е назначен за главен астроном на експедиция, отново организирана от Руското географско дружество в [[Сибир|Източен Сибир]].

Експедицията продължава от 1855 до 1858, като участницитеучастващите в нея военни топографи [[Арсений Усолцев|Арсений Фьодорович Усолцев]], [[Иродион Василиевич Орлов]], [[Иван Крижин|Иван Степанович Крижин]] и други извършват важни географски изследвания и открития.

През юли и август 1857 се спуска по [[Лена]] и се изкачва по десния ѝ приток [[Витим]] на 660 км до Делюн-Оронския водопад.

През юни 1858 достига до горното течение на река [[Оя (река)|Оя]] (десен приток на [[Енисей]]), където открива [[Ойски хребет|Ойския хребет]] (дължина ок.около 80 км, 2237 м). По хребетите [[Кулумис]] (ок. 100 км) и [[Ергаки]] достига до югозападната част на хребета [[Ергак-Таргак-Тайга]]. Спуска се по река [[Ус]] (десен приток на [[Енисей]]) и по [[Енисей]] и през август се завръща в [[Минусинск]]. Покрай десния бряг на [[Ус]] открива [[Мирски хребет|Мирския хребет]] (2041 м), а по-на север – [[Арадански хребет|Араданския хребет]] (2456 м). Въз основа на събрания материал от експедициите съставя подробна карта на Забайкалието и Амурския край. По време на експедициите извършва орографски, физикогеографски и геоложки изследвания, които излизат в отделна книга ''"Карта речных областей Амура, южной части Лены и Енисея", СПб., 1861'' и в ''"Труды Сибирской экспедиции", СПб., 1894, 182 + 110 + 109''.

* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 93-96, 118-120. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4