Ото Шмид: Разлика между версии

| px = 200

Роден в [[Могильов]] (сега в [[Беларус]]) в семейство на дребен търговски служител. Предците му по бащина линия са [[немци|германски преселници]], а по майчина - [[латвийци]]. Още съвсем малък семейството му се п ремествапремества в [[Одеса]], след това в [[Киев]]. През 1909 завършва със златен медал гимназия и постъпва във физико-математическия факултет на Киевския университет. Още като студент публикува три научни работи по алгебра, едната от които е удостоена със златен медал, а през 1916 - монографията ''"Абстрактная теория групп"'', първата в световната литература книга по по обща теория на групите, за която получава премия на името на професор Рахманов. След защитата на магистърската си степен е оставен на работа в университета като преподавател по математика и едновременно с това постъпва на работа в градската управа.

През 1917 Шмид е делегат от Киевския университет на Всеросийския конгрес за висшите училища и след завършването на конгреса остава на работа в [[Петроград]] и е въвлечен в обществено-политическия живот. Участва в митинги и събрания и се сближава с комунистически партийни деятели. През 1918 става член на РКП(б) и заедно с правителството се премества в [[Москва]]. Започва работа в Народния комисарият по просвета, през 1921 възглавява "Госиздат", през 1924-1942 - издателството "Большая Советская Энциклопедия".

През 1928 участва в първата съветско-германска експедиция в [[Памир|Западен Памир]]. Освен учените в експедицията влизат и група съветски и германски алпинисти, които изследват и картират ледниците, проходите и най-високите върхове в планината.

През 1930-1931 възглавява арктическа експедиция на ледоразбивача „Георги Седов“ и на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] организира първата научно-изследователска станция. От Руския залив (76º 13` с.ш., на северозападния бряг на [[Нова Земя]]) ледоразбивачът се движи на североизток. На 13 август на {{coord|79|30|N|76|50|E|}} откривае открит остров [[Визе (остров)|Визе]] (288 км²). На 22 август на {{coord|77|15|N|89|30|E|}} - остров [[Исаченко (остров)|Исаченко]], а на {{coord|78|10|N|93|45|E|}} - остров [[Воронин (остров)|Воронин]]. На 24 август, на {{coord|79|30|N|91|40|E|}}, на 40 км на запад от архипелага [[Северна земя]] откривае открит архипелага [[Седов (архипелаг)|Седов]]., Наа на 1 септември, на {{coord|81|10|N|91|00|E|}} открива– остров [[Шмид (остров)|Шмид]] (430 км²). Освен това експедицията открива Централното Карско възвишение и падините Света Ана на запад от възвишението и Воронин на изток.

След завръщането си от Арктика Шмид е назначен за директор на Арктическия институт. Под негово ръководство е създадена мрежа от полярни станции: на остров Рудолф, на нос ЖеланияЖелание, в Руския залив, на нос Челюскин, на остров Котелни, в залива Тикси и др. Заема се с практическите проблеми по усвояването на Северния морски път. Предлага план за експедиция на ледоразбивача "Сибиряков", която трябва да премине целия Северен морски път за една навигация. Планът е одобрен и от 28 юли до 1 октомври 1932 извършва плаването от [[Архангелск]] до [[Тихия океан]], като в о-вите [[Арктически Институт]] открива остров [[Сидоров (остров)|Сидоров]] ({{coord|75|08|N|82|02|E|}}). "Сибиряков" заобикаля архипелага [[Северна земя]] от север, пресича [[море Лаптеви]], [[Източносибирско море|Източносибирско]] и [[Чукотско море]] и на 1 октомври навлиза в [[Берингово море]].

През декември 1932 е назначен за началник на Главното управление на Северния морски път. Сега вече в неговити конкретни задачи влиза осъществяването на безпроблемно преминаване по Северния морски път и на други кораби, като пътят им се разчиства от ледоразбивачи. През 1933 на кораба „Челюскин“, който не е ледоразбивач възглавява експедиция, която отново преминава по Северния морски път за една навигация. На 5013 февруари 1934, на 144 мили от [[Берингов проток|Беринговия проток]] корабът е смачкан от ледовете и екипажът от 104 човека се прехвърля на леда, откъдето хората са евакуирани със самолети.

* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 42, 46-47. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5