Преводи на Библията на новобългарски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
За да присъства този източник, най-малкото трябва да бъде обособен нов раздел, на който май не му е тук мястото |
|||
Ред 52:
[[File:Neofit rilski.jpg|thumb|Neofit rilski]]
За да подпомогне изграждането на местни училища, търновският митрополит [[Иларион Критски|Иларион]] праща [[Неофит Рилски]] до Букурещ (1834 г.) да се запознае с взаимноучителния метод на Д. Ланкастър. В резултат от това, след завръщането си Неофит се труди като педагог в Габрово и става автор на учебни материали, между които и граматика на (говоримия) български език.<ref> Болгарска Граматика, сега перво съчинена от Неофита П. П. ... Крагуевец и Княжеско-Сербской Типографии, 1835, ср. Винер 1898: 73; Шопов 1890: 78.</ref> Безспорно това сътрудничеството е основанието Иларион да препоръча Неофит за преводач на НЗ, а от друга страна опитът на Иларион като преводач за БЧБД и неговата роля на наставник и гарант за качеството на превода оформят принципите на превеждане на Неофит.
Уговарянето на превода става в началото на октомври 1835 г., когато представителят на БЧБД В. Баркер, по препоръка на Търновския митрополит Иларион, се среща в Габрово с Неофит. Веднага след срещата българският книжовник започва работа по превода и е през 1837 г. приключва своята работа. По време на работата си Неофит редовно общува с Иларион и те обсъждат различни въпроси на превода. От дневника на Неофит, както и от някои бележки по ръкописа му разбираме, че той завършва превода на четирите Евангелия на 26 февруари 1836 г. Деянията на апостолите приключва на 11 април 1836 г. Неофит работи като следва църковнославянския и елинския (новогръцкия) текст на НЗ, но в крайна сметка преводът (в текстологично отношение) е по славянския.
| |||