|
То се намира в [[община Болярово]], [[Ямболска област]].
<!-- Ако имате информация, моля добавете я между знака "равно" и верт. чертичка -->
{{Село|
община=Болярово|
<!-- == География == -->
<!-- == История == -->
'''Географска карта на 78 г. пази духа на Странджа.'''
''100- годишно обезлюдено българско село не се предава като централна пътна артерия на южната ни граница''
Уникална географска карта с турските имена на странджанските села в бившата
Елховска околия притежава бургазлията Иван Ангелов, внук на един от първите
заселници в едноименното село Странджа през 1906 г. Селото, в което в момента
живеят около 50 души, се намира западно от морето, в най-южната точка от
региона. То е разположено в последните разклонения на планината, на самата
погранична бразда. За него, и за останалите селища от тогавашната околия се знае
по-малко, тъй като се падат встрани от главния път за Бургас. Село Странджа,
което отбеляза 100 години, откакто в него живеят българи, е последното населено
място на юг в региона.
Иван Ангелов, който е сътрудник в Центъра за нестопански организации в Бургас,
попада на картата случайно през 1961 г. Той я намира в едно чекмедже, след
разчистване на ненужни книжа от бюро в сградата на Окръжния съвет. Поради
старостта на документа Ангелов предполага, че той е останал от архивите на
Бургаската върховна камара, която на времето се е помещавала в същата сграда.
Ценният пътеводител е излязъл по случай 50- годишния юбилей от Освобождението
на България. Той е изработен от бургаския окръжен инженер В. Донев и обнародван
на 29 декември 1926 г. на него ясно личат турските наименования на селата –
Кайбилар, Айваджик, Карабунар, Пашакьой, Дерекьой и други. Масовата смяна на
имената на пограничните селца започва след 1931 г., по нареждане на цар Борис.
Основание за това царят намерил в историческият факт, че тези селища вече не са
в турска, а на българска територия.
Новите имена били съставени по различен начин.Някъде те просто са преведени
от турски на български. Днешното село Дюлево например се е казвало Айваджик.
Това е турската дума за дюля –“айва”. Така Пашакьой става Болярово, Дерекьой –
Воден, Кючук боялък – Малко Шарково, Курт бунар – Вълчи извор, Елъджик – Горска
поляна, Алатлия – Голямо Крушево и други. Това са все села, в които е имало от 5
до 50 къщи. Много от селищата не са преведени буквално поради неблагозвучие.
Средец например се е казвал Карабунар, което означава Черен кладенец. След 9
септември 1944 г. градът бе кръстен Грудово, но при демократичните промени у нас
той възвърна старото си име.
Турските имена на селищата се променяли в рамките на две години, от 1932 до
1934 г. По аналогия и благозвучност звучали и новите наименования на населените
места до морето – Карагьозлер/Черни очи/ става Росеново, Алан кайряк – Ясна
поляна, Харманите – Вършило, Гьоктепе/от “звезда” и “връх”/- Звездец, Дюлгерлии
– Зидарово, Каратепе – Черни връх и др.
Няма точна историческа справка как Кайбилар е станало Странджа. Предполага се,
че името му идва от географското разположение на мястото, казва Иван Ангелов.
Според него думата Кайбилар някъде се превежда като “място, където можеш да се
заблудиш”, или пък “място с много вода”.
Село Странджа е интересно с това, че на негова територия се е намирала първата
митница в тази част на границата. Там все още е запазена триетажната сграда.
След закриването на ведомството през 1948 г. останало само ГКПП при Свиленград.
Главно заради близостта на Южното ни Черноморие с Истанбул, двайсетина години
по-късно се открила митницата в малко Търново. Според Ангелов пътят през селото
бил транспортната връзка, откъдето най-лесно може да се премине от България в
Турция.
В още по-далечни времена край Кайбилар минавал и известният в българската
история “римски път” от Букурещ за Цариград. Шосето, което минавало през Дебелт
и Факия, идвало и в Странджа. Римляните използвали още две шосета, които се
отделяли при Странджа. Това са пътищата за Одрин и Лозенград. Останки от
стратегически важния за времето път личат и до днес. Част от древната
инфраструктура е открита и край Ябълково, и навътре в гората, източно от
Странджа, както на българска, така и на турска територия.
Интересно е да се знае и, че преди един век всички села в Елховско са били
български. Само Кайбилар било чисто турско село. до 1906 г. в него не живеел
нито един българин.
Войните размествали човешките пластове. Една голяма част от хората в
Лозенградско започнали да се изселват в Бесарабия. Други живеели по 2-3 години
там и отново се връщали в Турция. Част от тях са дейни участници в
Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването му те се изселват със
семействата си в България. Турците от Кайбилар пък тръгват със семействата си
през границата на юг.
Така първият мъж, който идва в почти обезлюденото турско село е българинът
Стоян Порязов. Той е първи братовчед на Иван Кьосев, чийто потомък е бургазлията
Иван Ангелов. Двамата купуват имот от турците и стават първите заселници на
Кайбилар. Постепенно от Лозенградско прииждат и други родове и пускат корени в
селото. Към 1912 г., когато започва Балканската война, от Кайбилар си заминава и
последният турчин. През селото, понеже няма откъде другаде да се придвижи, по
време на балканската война минавала и цялата армия на ген. Радко Димитриев.
До 1944 г. по южната ни граница нямало телени огради. Мрежите били вдигнати
някъде около 1948/49 г. хората от пограничните райони се познавали, обаждали се
на турския и българския пост и спокойно навлизали от едната и другата страна на
браздата, за да си напазаруват.
Обезлюдяването на Странджа започва след 9 септември 1944 г. и особено в
началото на 50- те години. Младежите емигрират в Турция, а близките им са
интернирани в Северна България. С уедряването на селското стопанство много от
скотовъдците, притежавали хиляди глави овце, остават без поминък. Постепенно
кореняците намират работа по заводите и започват да се пръскат. Най-голямото
изселение на хората от пограничните райони става през 60- те г., главно към
Бургас. Обезлюденият район обаче продължава да играе важна роля в икономиката на
страната и днес оттам минава газопроводът през България за Турция.
Донка Атанасова
-->
<!-- == Религии == -->
<!-- == Политика == -->
| 