Боудиъм (замък): Разлика между версии

[[File:Death of Wat Tyler Froissart.jpg|thumb|left|290px|Миниатюра от [[15 век|XV век]], показваща смъртта на [[Уот Тейлър]], водач на [[Селско въстание в Англия|Селското въстание]] от [[1381]] г. Едуард Далингридж помага на Ричард ІІII да потуши въстанието.]]

Едуард Далингридж е по-малък син и макар че, както е обичайно, имотите на баща му са дадени на най-големия му брат (първородния син), Едуард добива свои собствени земи.<ref>Johnson, 2002, ррpp. 22–23, 28.</ref> Към [[1378]]&nbsp;г. той получава [[феод]]а Боудиъм чрез брачен съюз с притежаващия го род.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=11.}}</ref> Между [[1379]] и [[1388]]&nbsp;г. Далингридж е рицар за графство Съсекс и един от най-влиятелните хора в графството.<ref name="Thackray 12">{{harvnb|Thackray|2004|p=12.}}</ref> Тогава, когато той поисква от краля разрешение да създаде замък, Англия и Франция водят [[Стогодишна война|война]] помежду си вече 50 години.<ref name="Thakray 11">{{harvnb|Thackray|2004|p=7.}}</ref> [[Едуард III]] продължава да претендира за правото си да седне върху френския трон и подсигурява териториите [[Аквитания]] и [[Кале (град)|Кале]]. Далингридж е един от многото англичани, които пътуват до Франция, за да търсят късмета си като част от [[Свободна рота|Свободните роти]] — [[наемник|наемни]] войски, които предлагат услугите си срещу високо заплащане. Той напуска Франция през [[1367]]&nbsp;г. и пътешества с [[Лайънъл, херцог на Кларънс]], син на Едуард ІІІIII. След като се бие под командването на [[граф]]a на [[Аръндел]], Далингридж се включва в ротата на сър [[Робърт Ноулс]] – прочут военачалник, за когото се говори, че като наемник е откраднал 100 000 златни [[крона (английска монета)|крони]].<ref name="Thackray 9">{{harvnb|Thackray|2004|p=9.}}</ref> Едуард Далингридж спечелва парите, нужни за построяването на замъка Боудиъм, като наемник в Свободните роти. Той се завръща в Англия през [[1377]]&nbsp;г.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=9, 11.}}</ref>

[[Брюжки договор|Брюжкият договор]] от [[1375]]&nbsp;г. осигурява две години мир, но след това Англия и Франция продължават войната.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=9–10.}}</ref> Причината е, че Едуард ІІІIII е наследен от [[Ричард II]] през 1377&nbsp;г. По време на конфликта двете страни се борят за контрол над [[Ламанш]]а с нападения по бреговете на противника. Виждайки заплахата, Парламентът гласува да се отпуснат пари за укрепване и защита на южния бряг на Англия. Като подготовка за евентуално френско нашествие са построени укрепления в графство [[Кент]].<ref name="Thackray 10">{{harvnb|Thackray|2004|p=10.}}</ref> Освен външната заплаха съществува и вътрешно недоволство, което става причина за Селското въстание от [[1381]]&nbsp;г., Далингридж участва в потушаването на въстанието.<ref name="Thackray 12"/> През [[1383]] г. Боудиъм получава [[харта]], която позволява да се прави пазар всяка седмица и панаир всяка година.<ref>{{harvnb|Letters|2005}}</ref><ref name="Thackray 13">{{harvnb|Thackray|2004|p=13.}}</ref> През [[1385]]&nbsp;г. населението на южна Англия изпада в ужас заради насъбралата се в [[Слойс]] флота от 1 200 кораба&nbsp;— лодки, баржи и галери. През есента на тази година Едуард Далингридж получава разрешение да укрепи своето [[имение]].<ref name="Thackray 10"/>

Ричард ІІII позволява на Далингридж да укрепи имението си, което вече е построено. Вместо това той решава да построи замъка си на неизползвана земя. За кратко време Боудиъм е завършен почти напълно и поради тази причина по-голямата му част е строена в един архитектурен стил. [[Археология|Археологът]] Дейвид Токри отбелязва, че сградата е построена набързо, вероятно поради френската заплаха.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=14.}}</ref> Каменните замъци обикновено се строят бавно и са скъпи&nbsp;— понякога струват хиляди лири.<ref>{{harvnb|McNeill|1992|pp=41–43.}}</ref> В периода 1386&nbsp;-&nbsp;1387&nbsp;г. Далингридж е капитан от пристанището в [[Брест (Франция)|Брест]], Франция и вероятно отсъства през първите години от строежа на замъка.<ref name="Thackray 13"/> Боудиъм замества старото имение като главна квартира на Далингридж и център на феода.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=17.}}</ref> Не е известно точно кога е завършен замъкът, но Токри предполага, че е преди [[1392]]&nbsp;г. Желанието на Далингридж е да види замъка завършен и това се случва преди да напусне този сват през [[1395]]&nbsp;г.<ref name="Thackray 13"/>

След смъртта на сър Роджър Люкнър през [[1543]]&nbsp;г. имотите му са разпределят между наследниците. В резултат на това замъкът и имението са разделени.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=22.}}</ref> Джон Ливит от [[Сейлхърст]] закупува Боудиъм през [[1588]]&nbsp;г.<ref>{{harvnb|Curzon|1926|pp=37–39.}}</ref> През [[1623]]&nbsp;г. по-голямата част от имотите във феода Боудиъм са купени от сър [[Никълъс Тъфтън]], по-късно граф на [[Танет]]. Слуд смъртасмъртта му му през [[1631]]&nbsp;г. синът, [[Джон Тъфтън]], наследява притежанията на баща си. Именно Джон обединява отново имението и замъка като купува Боудиъм през [[1639]]&nbsp;г. Той е поддръжник на роялистката кауза по време на [[Английска революция|Английската гражданска война]], като води атаката на [[Луис (град)|Луис]] и участва в загубената от роялистите [[битка при Хейуърдс Хийт|битка]] при днешния [[Хейуърдс Хийт]]. През [[1643]]&nbsp;г. и [[1644]]&nbsp;г. парламентът конфискува част от неговите земи като му налага дълг от 9&nbsp;000 лири (което към [[2008]]&nbsp;г. се равнява на 1,3 милиона лири).<ref name="Thackray 24">{{harvnb|Thackray|2004|p=24.}}</ref> За да изплати дълга, Тъфтън продава замъка за 6&nbsp;000 лири (към 2008&nbsp;г. - 860 000 лири) на [[Кръглоглави|парламентариста]] Натаниъл Пауъл.<ref name="Thackray 24"/>