Инфинитив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Добавяне: ro:Infinitiv
Ред 11:
Инфинитивът в българския език се е пазел непроменен дълго време, но тенденцията му за замяна от да-конструкция се появява още в старобългарския период. Смята се, че инфинитивната форма е успяла да се запази през целия среднобългарски период паралелно с да-конструкции, но не навсякъде е можел да бъде заменен и в такива случаи е съкращавал формата си. Първоначално е отпаднала крайната гласна "и" от окончанието "-ти". През втория етап от съкращаването е отпаднала и съгласната "т". В резултат на тези промени съкратената форма на инфинитива се образува при отпадане на старобългарската инфинитивна наставка -ти (например {{кирилица|казати}} преминава в каза)<ref name="Иван Харалампиев">Иван Харалампиев: Историческа граматика на българския език</ref>.
 
Днес се пазят само някои остатъци от съкратен инфинитив, които съвпадат с 3 л. ед. ч. на минало свършено време. Остатъците от инфинитив са загубили изцяло именияименния си характер и се използват рядко само в някои глаголни изрази след глаголи "мога" и "смея", най-често в отрицателна форма или след повелителните форми "недей" "недейте" - не мога ти казакажа, недей пипа и т.н.<ref>Българска граматика, Петър Пашов, 1999, ISBN: 954-459-653-4</ref>
 
==Славянски езици==