Флавий Аеций: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
Източната Римска империя ([[Византия]]) не признава узурпатора [[Флавий Йоан]]. През [[424]] г. император [[Теодосий II]] изпраща в Италия войска, за да даде римския трон на своя брат [[Валентиниан III]].
 
За участието на Аеций в събитията разказва [[Григорий ТурскийТурски]] чрез препратка към загубения труд на Ренат Фригерид:
<blockquote>
"Йоан, подбуден от това, изпратил Аеций, който по това време отговарял за охраната на двореца, с голям товар злато при хуните, познати на Аеций още от времето когато е бил заложник при тях и свързан с тях с близка дружба и му казал: когато вражеските отряди се втурнат в Италия, те да ги нападнат в гръб, а самия Йоан ще ги посрещне челно"<ref name="tour"/>
Ред 41:
На [[23 октомври]] [[425]]&nbsp;г. 7-годишния [[Валентиниан III]] е провъзгласен за император, но фактически вместо него започва да управлява в качеството си на регент неговата майка [[Гала Плацидия]]. Аеций признава властта на Плацидия, хуните с богати дарове са изпратени вкъщи, а самия Аеций получава поста [[magister militum|командващ армията]] в Галия (comes et magister militum per Gallias).
 
На новия пост Аеций действа бързо и енергично. През 426 и 430 г. той отблъсква [[вестготи]]те, които нападат [[Арелат]], през 428 и 431 г. побеждава [[франки]]те. Той ревниво пази властта си и не търпи съперници. По негово внушение Плацидия през 427 г. заподозряла в измяна наместника на Африка&nbsp;— Бонифаций. Последният, за да се защити, извикал [[вандали]]те от Испания в Африка (429 г.), които обаче завладяват провинцията за себе си. Бонифаций избягва в Рим през 432 г. и се оправдава пред императрицата и е назначен от нея на мястото на Аеций. Последният в това време е в [[Галия]], където води кампания срещу германцитегерманите. Скоро между двамата пълководци избухнва война. Бонифаций, предвождайки императорските войски успява да разбие Аеций, но е тежко ранен в битката и умира. Аеций избягва при хуните, но след смъртта на техния вожд [[Ругила]] (433 г.) се връща обратно в Рим. През 434 г. той е провъзгласен за [[патриций]] и [[консул]] и оттогава в продължение на 20 години с твърда ръка управлява Западната Римска империя.
 
Талантлив военачалник и дипломат, той успява да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служат на римските интереси. В два похода (435 и 436 г.) той успява да победи [[бургунди]]те, усмирява [[келти]]те в [[Арморика]] и потушава въстанието на [[багауди]]те. Сключва мир с вестготите през 439 г. и разбива франките при река [[Сома]]. С хуните Аеций поддържа мирни отношения, но когато техният вожд [[Атила]] нахлува в Галия, „последният римлянин“ успява да създаде коалиция от [[алани]], вестготи, франки и с помощта на този съюз да разгроми хуните в [[Битка при Каталунските поля|битката при Каталаунските полета]] през 451 г.