Флавий Аеций: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
Аеций се връща с 60-хиляда войска от хуни и участва в сражението срещу Аспар, византийски военачалник. Но пристигането му закъснява и Йоан вече е претърпял поражение и е убит 3 дни преди да дойде Аеций.<ref>[[Филосторгий]], 12.14</ref>
На [[23 октомври]] [[425]] г. 7-годишния [[Валентиниан III]] е провъзгласен за император, но фактически вместо него започва да управлява в качеството си на регент неговата майка [[Гала Плацидия]]. Аеций признава властта на Плацидия, хуните с богати дарове са изпратени вкъщи, а самия Аеций получава поста [[magister militum|
На новия пост Аеций действа бързо и енергично. През 426 и 430 г. той отблъсква [[вестготи]]те, които нападат [[Арелат]], през 428 и 431 г. побеждава [[франки]]те. Той ревниво пази властта си и не търпи съперници. По негово внушение Плацидия през 427 г. заподозряла в измяна наместника на Африка — Бонифаций. Последният, за да се защити, извикал [[вандали]]те от Испания в Африка (429 г.), които обаче завладяват провинцията за себе си. Бонифаций избягва в Рим през 432 г. и се оправдава пред императрицата и е назначен от нея на мястото на Аеций. Последният в това време е в [[Галия]], където води кампания срещу германите. Скоро между двамата пълководци избухнва война. Бонифаций, предвождайки императорските войски успява да разбие Аеций, но е тежко ранен в битката и умира. Аеций избягва при хуните, но след смъртта на техния вожд [[Ругила]] (433 г.) се връща обратно в Рим. През 434 г. той е провъзгласен за [[патриций]] и [[консул]] и оттогава в продължение на 20 години с твърда ръка управлява Западната Римска империя.
| |||