Уикипедия

Саргон Велики: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне: uk:Саргон Аккадський
начало на допълване
Ред 1:
:{{друго ''Зазначение|акадския царяцар|асирийския на Асирия вижте [[цар|Саргон I (Асирия)]].''}}
----
 
{{монарх
{{Биография инфо
| име = Саргон I ''Велики''
| наставка =
| портрет=
| описание = цар на [[Акад]]
| изображение за личността = [[Файл:Sargon of Akkad.jpg|150п]]
| роден-дата=[[2300 пр.н.е.]] (?)
| описание на изображението = Бюст на акадски владетел, [[23 век пр.н.е.|XXIII]]-[[22 век пр.н.е.|XXII век пр.н.е.]], [[Ниневия]]. Най-верояно изобразява Саргон, но е възможно да показва и внука му [[Нарамсин]]
| роден-място=Азупирану (?)
| починал-датауправление = ок. [[22152270 г. пр.н.е.|2270]]-[[2215 (?)г. пр.н.е.]]
| коронация =
| починал-място=[[Акад]] (?)
| пълно име = рождено име неизвестно, владетелско име ''Шару-кин'' („истински цар“ или „законен цар“)
| други титли = Цар на [[Киш]], [[Лагаш]], [[Ума]], [[Урук]], повелител на [[Шумер]], [[Елам]], [[Мари (Сирия)|Мари]] и [[Ярмут]]
| кръщене =
| роден = вероятно [[2334 г. пр.н.е.]]
| място на раждане = [[Азупирану]], [[Месопотамия]] (?)
| починал = вероятно [[2215 г. пр.н.е.]]
| място на смъртта = [[Акад]], [[Месопотамия]] (?)
| погребан =
| предшественик =
| потомство = [[Ен-Хеду-Ана]], [[Римуш]], [[Манищушу]], Ибарум и Абаиш-Такал
| наследник = [[Римуш]]
| съпруга = [[Ташлултум]]
| втори брак =
| трети брак =
| династия = [[Акадско царство|Акадска династия]]
| баща = [[Лайбум]] (биологичен), Аки (приемен)
| майка =
| герб =
}}
 
'''Саргон Акадски''' или '''Саргон Велики''' (на [[акадски език|акадски]]: ''Шару-кину'', в превод „истинският [[лугал|цар]]“ или „законен цар“)<ref>{{cite book|last=Chavalas|first=Mark William|title=The ancient Near East: historical sources in translation|year=29 Jun 2006|publisher=Wiley-Blackwell|isbn=978-0-631-23580-4|url=http://books.google.co.uk/books?id=4tUCnNLGw4UC&pg=PA23&dq=Sargon++++legitimate++chavalas&hl=en&ei=_EdATdz6MsuqhAfKwIWhCA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCwQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false|page=23}}</ref> е [[акад]]ски цар, известен със завладяването на [[град-държава|градовете-държави]] в [[Шумер]] през [[23 век пр.н.е.|XXIII]] и [[22 век пр.н.е.|XXII век пр.н.е.]]<ref>Най-вероятно ''Саргон'' е владетелско име, а рожденото име е неизвестно. За детайлно проучване върху името на Саргон, виж Lewis 1984:277–292.</ref> На власт е между [[2270 г. пр.н.е.|2270]] и [[2215 г. пр.н.е.]] и е основател на [[Акадско царство|Акадската династия]].<ref>Тази датировка се основава на информацията в [[Списък на шумерските царе]]. Точният период на царуването на Саргон е невъзможен за определяне с абсолютна точност. Виж Kramer, ''The Sumerians passim''.</ref> Той става влиятелен член за владетелското обкръжение в [[Киш]], след което убива царя на града и узурпира трона преди да започне завладяването на [[Месопотамия]]. В началото историците го упоменават като ''Саргон I'', но това спира след откриването на документи, споменаващи за [[Асирия|асирийски]] цар на име Саргон (днес упоменмаван като [[Саргон I (Асирия)|Саргон I]]).<ref>{{cite book|last=Bromiley|first=Geoffrey|title=The international standard Bible encyclopedia|publisher=William B Eerdmans|isbn=978-0-8028-3784-4|url=http://books.google.co.uk/books?id=6OJvO2jMCr8C&pg=PA337&dq=%22sargon+of+akkad%22+%22sargon+I%22+confused&hl=en&ei=wE1ATf-ZOpeShAef18SxCA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CC8Q6AEwAA#v=onepage&q=%22sargon%20of%20akkad%22%20%22sargon%20I%22%20confused&f=false|date=Revised edition edition (31 Dec 1996)}}</ref>
'''Саргон I Велики''' (на [[акадски език|акадски]] ''ܫܪܘܟܢ'') е цар на [[Акад]] и основоположник на Акадската династия. Той е третият владетел в известната история, който създава обширна империя, след [[шумер]]ските царе [[Лугал Анне Мунду]] и [[Лугал Заге Си]]. Акадската империя при Саргон достига от [[Елам]] до [[Средиземно море]], като включва цяла [[Месопотамия]] и може би части от [[Мала Азия|Анатолия]] и [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]]. Саргон се счита за една от първите личности в писмената история, която успява да създаде многонационална и централизирана [[държава]]. Управлява от новата столица - Акад, разположена на левия бряг на река [[Ефрат]]. Основаната от него династия контролира Месопотамия близо век и половина.
 
Огромната империя на Саргон се простира от [[Елам]] до [[Средиземно море]], включвайки в себе си Месопотамия, части от днешните [[Иран]] и [[Сирия]], а вероятно и [[Мала Азия]] и [[Арабския полуостров]]. Той управлява от новата столица Акад (Агаде), която според [[Списък на шумерските царе]] той построява (или вероятно само преустройва), на левия бряг на река [[Ефрат]].<ref>Kramer, ''The Sumerians'' 1963:60–61. Вероятно Акад се намира между [[Сипар]] и Киш</ref> Понякога се изтъква като първият владетел в писаната история, създал многонационална и централно управлявана [[империя]], макар че на шумерските царе [[Лугал-Ане-Мунду]] и [[Лугал-Заге-Си]] също се приписва тази заслуга. Династията му управлява Месопотамия около век и половина.<ref>Van der Mieroop 64–72.</ref>
===Източници===
* [Учебник по История и Цивилизация за 7.клас] на [Издателство Анубис] - [7.Първите държави в Месопотамия - 40стр].
* И други.
{{история-мъниче}}
 
== Произход и издигане до властта ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Създаване на Акадското царство ==
{{вижте също|Битка при Урук}}
{{раздел-мъниче}}
 
== Войни на северозапад и на изток ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Последни години ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Наследство ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Семейство ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Вижте също ==
* [[Месопотамия]]
* [[Акадско царство]]
* [[Лугал]]
 
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
{{refbegin|2}}
*Albright, W. F., ''A Babylonian Geographical Treatise on Sargon of Akkad's Empire'', Journal of the American Oriental Society (1925).
*Alotte De La Fuye, M. ''Documents présargoniques'', Paris, 1908–20.
*Biggs, R.D. ''Inscriptions from Tell Abu Salabikh'', Chicago, 1974.
*Beaulieu, Paul-Alain, ''et al.'' ''A Companion to the Ancient near East''. Blackwell, 2005.
*Botsforth, George W., ed. "The Reign of Sargon". ''A Source-Book of Ancient History.'' New York: Macmillan, 1912.
*Cooper, Jerrold S. and Wolfgang Heimpel. "The Sumerian Sargon Legend." ''Journal of the American Oriental Society'', Vol. 103, No. 1, (Jan.-Mar. 1983).
*Deimel, A. ''Die Inschriften von Fara, Leipzig'', 1922–24.
*[[Игор Дяконов|Diakonov, Igor]], 'On the area and population of the Sumerian city-State', ''VDI'' (1950), 2, pp.&nbsp;77–93.
*Frankfort, H. 'Town planning in ancient Mesopotamia', ''Town Planning Review'', 21 (1950), p 104.
*Frayne, Douglas R. "Sargonic and Gutian Period." ''The Royal Inscriptions of Mesopotamia'', Vol. 2. Univ. of Toronto Press, 1993.
*Gadd, C.J. "The Dynasty of Agade and the Gutian Invasion." ''Cambridge Ancient History'', rev. ed., vol. 1, ch. 19. Cambridge Univ. Press, 1963.
*Grayson, Albert Kirk. ''Assyrian and Babylonian Chronicles''. J. J. Augustin, 1975; Eisenbrauns, 2000.
*Hallo, W. and J. J. A. Van Dijk. ''The Exaltation of Inanna''. Yale Univ. Press, 1968.
*Jestin, R. ''Tablettes Sumériennes de Shuruppak'', Paris, 1937.
*[[Лиънард Уилям Кинг|King, L. W.]], ''Chronicles Concerning Early Babylonian Kings'', II, London, 1907, pp.&nbsp;3ff; 87–96.
*Kramer, S. Noah. ''History Begins at Sumer: Thirty-Nine "Firsts" in Recorded History.'' Univ. of Pennsylvania Press, 1981.
*Kramer, S. Noah. ''The Sumerians: Their History, Culture and Character'', Chicago, 1963.
*Levin, Yigal. "Nimrod the Mighty, King of Kish, King of Sumer and Akkad." ''Vetus Testementum'' 52 (2002).
*Lewis, Brian. ''The Sargon Legend: A Study of the Akkadian Text and the Tale of the Hero Who Was Exposed at Birth.'' American Schools of Oriental Research Dissertation Series, No. 4. Cambridge, MA: American Schools of Oriental Research, 1984.
*Luckenbill, D. D., ''On the Opening Lines of the Legend of Sargon'', The American Journal of Semitic Languages and Literatures (1917).
*MacKenzie, Donald A. ''Myths of Babylonia and Assyria''. Gresham, 1900.
*Nougayrol, J. ''[[Revue Archeologique]]'', XLV (1951), pp.&nbsp;169 ff.
*Oates, John. ''Babylon''. London: Thames and Hudson, 1979.
*Oppenheim, A. Leo (translator). ''Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament'', 3d ed. James B. Pritchard, ed. Princeton: University Press, 1969.
*Parrot, A. ''Mari, Capitale Fabuleuse'', Paris, 1974.
*Parrot, A. ''Le temple d'Ishtar'', Paris, 1956.
*Parrot, A. ''Les temples d'Ishtarat et de Ninni-zaza'', Paris, 1967.
*Poplicha, Joseph. "The Biblical Nimrod and the Kingdom of Eanna." ''Journal of the American Oriental Society'' Vol. 49 (1929), pp.&nbsp;303–317.
*Postgate, Nichol. ''Early Mesopotamia: Society and Economy at the Dawn of History''. Routledge, 1994.
*[[Ото Ранк|Rank, Otto]]. ''The Myth of the Birth of the Hero''. Vintage Books: New York, 1932.
*Roux, G. ''Ancient Iraq'', London, 1980.
*Sayce, A. H., ''New Light on the Early History of Bronze'', Man, Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland (1921).
*Schomp, Virginia. ''Ancient Mesopotamia''. Franklin Watts, 2005. ISBN 0-531-16741-0
*Strange, John. "Caphtor/Keftiu: A New Investigation." ''Journal of the American Oriental Society'', Vol. 102, No. 2 (Apr.–Jun., 1982), pp.&nbsp;395–396
*Sollberger, E. ''Corpus des Inscriptions 'Royales' Présargoniques de Lagash'', Paris, 1956.
*Van der Mieroop, Marc. ''A History of the Ancient Near East: ca. 3000–323&nbsp;BC.'' Blackwell, 2006.
*Van der Mieroop, Marc., ''Cuneiform Texts and the Writing of History'', Routledge, 1999.
*Vandersleyen, Claude. "Keftiu: A Cautionary Note." ''Oxford Journal of Archaeology''. Vol. 22 Issue 2 Page 209 (2003).
*Wainright, G.A. "Asiatic Keftiu." ''American Journal of Archaeology''. Vol. 56, No. 4 (Oct., 1952), pp.&nbsp;196–212.
{{refend}}
 
== Външни препратки ==
*[http://history-world.org/legend_of_sargon.htm Новоасирийската ''Легенда за Саргон'']
*Black, J.A., Cunningham, G., Fluckiger-Hawker, E, [[Илиънър Робсън|Robson, E.]], and Zólyomi, G., [http://www-etcsl.orient.ox.ac.uk/section2/tr214.htm "Легендата за Саргон в превод"] ''[http://etcsl.orinst.ox.ac.uk/cgi-bin/etcsl.cgi?text=t.2.1.4# Корпус за електронно публикуване на шумерската литереатура]'', Oxford 1998.
*[http://www.fsmitha.com/h1/ch03.htm Саргон и изчезващите шумери]
*[http://lexicorient.com/e.o/sargon.htm Статия за Саргон в ''Looklex Encyclopaedia'']
 
{{пост начало}}
{{пост|цар на [[Акад]]|[[2270 г. пр.н.е.|2270]]|[[2215 г. пр.н.е.]]|''няма''|[[Римуш]]}}
{{Link FA|en}}
 
[[Категория:Монарси]]
 
[[Категория:Месопотамия]]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Саргон_Велики“.