Уикипедия

Закон за защита на държавата: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{уикиизточник|Закон за защита на държавата}}
'''ЗаконътЗакон за защита на държавата (ЗЗД)''' е изключителен наказателен закон <ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 72</ref>гласуван от XXI [[Народно21 събраниеОбикновено наНародно България|ОНСсъбрание]] на [[4 януари]] [[1924]] г. и влиза в сила с Указ № 2 от [[23 януари]] 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на Държавата (ЗИДЗЗД).
 
СъсЗаконът за защита на държавата (ЗЗД) сее забраняваприет съществуванетопо предложение на всички[[Правителство видовена организации,България групи,(41)|правителството сдруженияна иДемократическия други,сговор които(министър-председател използватАлександър нелегалниЦанков)]]. структури иПравителството революционниидва методина завласт постиганечрез [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат (1923)]] в условията на своитеследвоенната обществена целикриза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на [[Александър Цанков]] се стреми да узакони разправата с политическите си противници, които са в опозиция или са организирали и осъществили [[Юнско въстание|Юнското]] и [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от [[1923]] г.
 
С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически предтъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 72</ref>
През [[април]] 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени [[БКП]], [[Партия на труда|Партията на труда]], [[Български комунистически младежки съюз|Комунистическия младежки съюз]], [[Общ работнически синдикален съюз|Общия работнически синдикален съюз]] и [[кооперация Освобождение]], като имотите им се отнемат. ▼
 
▲На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През [[м. април]] 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени [[БКП]], [[Партия на труда|Партията на труда]], [[Български комунистически младежки съюз|Комунистическия младежки съюз]], [[Общ работнически синдикален съюз|Общия работнически синдикален съюз]] и [[кооперация Освобождение]]„Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.<ref>Божилов И. и кол., История на България,С., 1993, с. 597-598</ref>
 
Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.
 
На [[16 март]] [[1925]] г. НС21 Обикновено Народно събрание приема нов изключителен наказателен закон - Закона за изменение и допълнение на ЗЗДЗакона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са наказаниятасъществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 76 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със [[смъртно наказание]]. Увеличена е долната и горна граница на наказанието „лишаване от свобода“. Максималния размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се състава на административното наказание „уволнение“, като то се прилага и за политически идеи. На основание на това изменение, още на [[18 март]] НСНародното събрание отнема мандатите на 6 депутати[[народен представител|народни представители]] комунисти. Чл. 13, ал. 2 въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите на нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 78-80</ref>
 
През м. юли 1934 г. след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат (1934)]] ЗЗД е допълнен за пореден път. Приета е от [[Правителство на България (50)|правителството на министър-председателя Кимон Георгиев]] Наредба-закон за изменение и допълнение на Законо за защита на държавата. С нея се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 137-138</ref> Едновременно е приет с наредба-закон и успоредния на ЗЗД изключителен наказателен Закон за защита безопасността на държавата (одобрен с указ № 13 от 1 септември 1934 г.).<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 135</ref>
През [[юли]] [[1934]] г. ЗЗД е допълнен за пореден път, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди.
 
Най-големи промени в законаЗЗД са направени по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], действащи до [[9 септември]] [[1944]] г. По предложение на [[Правителство на България (57)|първото правителство на Богдан Филов]] [[25 Обикновено Народно събрание]] приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3-6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касаесе отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 195-196</ref>
 
На 21 юли 1943 г. е приет нов Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата. Съдържа 9 параграфа уреждащи материалноправните и процесуалноправните норми на ЗЗД. Целта е съдебна защита но войската, полицията, жандармерията, военизирания персонал на железниците, пощите и телеграфа.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 198-199</ref>
ЗЗД е премахнат от правителството на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] с Наредба-закон за отменяне на някои закони (обн. ДВ, бр.227 от 16 октомври 1944 г.)
 
ЗЗД и ЗИДЗЗД е отменен с наредба-закон за отменяне на някои закони (обн. ДВ, бр.227 от 16 октомври 1944 г.) от [[Правителство на България (62)|първото правителство на ОФ]].
 
== Вижте също ==
* [[Специална цел]]
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки==
* [http://thetrooper.blog.bg/politika/2010/03/16/zakon-za-zashtita-na-dyrjavata-ot-4-ianuari-1924-g-dopylnen-.512104 Текст на Закона за защита на държавата]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_за_защита_на_държавата“.