Александър Мидендорф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 1 repl; Cyrlat: 1 repl; Grammar: 2; |
|||
Ред 11:
| починал-място = [[Естония]]
}}
'''Александър Фьодорович Мидендорф''' (на [[руски]] ''Александр
== Ранни години 1815-1839 ==
Ред 33:
През февруари Мидендорф, отново заедно с Ваганов тръгва от [[Красноярск]], преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]], където известно време изучава вечната замръзналост в района, като по този начин поставя началото на съществуването на тази наука. През април експедицията се придвижва до селището Амга, разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан]]). От там се изкачват по река [[Учур]] (812 км, десен приток на [[Алдан]]), пресичат [[Станови планини|Становите планини]] (2412 м) и достигат до горното течение на река [[Уда]]. Там пътешествениците построяват лодки и с тях се спускат по нея (около 400 км) до [[Удски залив|Удския залив]], като Ваганов картира цялата река. Продължават на изток покрай брега, като Мидендорф изсладва геологията на крайбрежието, а Ваганов описва и картира южния бряг на [[Удски залив|Удския залив]] (с [[Мечи остров|Мечия остров]]), южното крайбрежие на остров [[Голям Шантар]], [[Тугурски залив|Тугурския]] и [[Улбански залив]] (южната част на залива [[Академия (залив)|Академия]]), като фактически открива [[Тугурски полуостров|Тугурския п-ов]] с дълбокия залив Константин. Още по-на изток двамата откриват п-ов [[Тохареу]] ({{coord|53|45|N|138|25|E|}}), вдаващ се в залива [[Академия (залив)|Академия]] и разделящ го на заливите [[Улбански залив|Улбански]] и [[Николай (залив)|Николай]]. На изток от залива [[Николай (залив)|Николай]] Мидендорф открива хребета [[Мевачан]] (дължина 100 км, 972 м).
През ноември пътешествениците се връщат обратно към устието на река [[Тугур]], изкачват се по нея на юг до големия ѝ завой и на изток от нея откриват късия хребет [[Магу]] (100 км, 1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължават на юг, достигат до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачват по един
Научните достижения от експедицията в Сибир са големи. Извършено е първото етнографско описание на редица сибирски народи, първата научна характеристика на климата на Сибир, определена е южната граница на вечно замръзналата почва и заналността на растителността. Цялата тази информация е публикуна в излязлата от печат двутомна книга под заглавието: ''"Путешествие на север и восток Сибири", ч. 1-2, СПБ, 1860-77''.
== Следващи години 1846-1894 ==
Успешната експедиция на Мидендорф са повод за създаването на Руското географско дружество, като той, заедно с Баер възглавяват етнографската секция. През 1850 е избран за академик в Петербургската Академия на науките, а от 1855 и до смъртта си е
През 1867 и 1870 съпровожда великия княз Алексей Александрович в плаване към [[Нова Земя]] и [[Исландия]], където провежда хидрографски изследвания на морското течението [[Гълфстрийм]]. Подобно пътешествие прави и през 1869 с великия княз Владимир Александрович.
Ред 64:
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г., стр. 332. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (
| |||