Хисарлъка (хълм): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Cyrlat: 1 repl; |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Хисарлъка|Хисарлъка (пояснение)}}
[[File:Hisarlyka3.JPG|мини|дясно|260 п| Крепостта "Хисарлъка"]]
'''Хисарлъка''' е [[хълм]], издигащ се южно от гр.[[Кюстендил]], североизточно разклонение на планината [[Осогово]]. Има характер на подножно стъпало със стръмен разседен северен склон, в основата на който бликат топли минерални извори. Изграден от метаморфни скали — предимно гнайси, които се разкриват на повърхността в местността „Бухалските скали" и „Каптажа". От
През [[средновековие]]то е напълно обезлесен и подложен на силна ровинна [[ерозия]]. В края на 19 и нач. на 20 в. под ръководството на лесовъда [[Йордан Митрев]] е създадена иглолистна гора. След 9 септември 1944 г. [[залесяване]]то продължава, проведени са благоустройствени мероприятия и
В източните склонове на хълма има вилна зона и лозя. Хълмът е свързан с Кюстендил посредством 3 асфалтирани пътя и много алеи. От високите части се открива панорама към Кюстендил, [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]] и оградните й планини. Хълмът е посещаван туристически обект и изходен пункт за маршрути в планината Осогово. Свързан e с народни предания и празници, а в наши дни — с традиционния празник „Кюстендилска пролет". Има важно селищообразуващо значение още по време на [[траки]]те. Разкрити са останки от антични и късноантични некополи. На най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка” се намира [[Хисарлъка (крепост)|късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка”]], изградена в края на 4 - началото на 5 век. Поправяна през 6 в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век. Днес част от крепостната стена е реставрирана и включена в цялостния архитектурен ансамбъл на лесопарка.
| |||