Тополница (област Кюстендил): Разлика между версии

м
RomanNr: 2 repl;
м (RomanNr: 2 repl;)
Друг интересен образ на светец е този на св. Никодим. Според руския църковен историк архиепископ Филарет Черниговски св. Никодим е албански славянин (македонски българин), който приел мохамеданската вяра . След като отишъл да търси един от синовете си, който се бил укрил на Света Гора, се покаял и приел мъченическа смърт, за да изкупи предишния си грях. Св. Никодим е изключително популярен сред българското население през Възраждането. Св. Никодим е облечен с национална носия, в която са спазени и най-малките подробности при украсата и традиционния начина на обличане. С дясната си ръка държи мъченически кръст, а с лявата другия символ за мъченичество - палмово клонче.
 
Непосредствено до св. Никодим е изобразен ликът на св. Злата Златинска, известна сред населението повече като Мъгленска, която също е сред най-популярните български светици, особено почитана в този регион. Тя също като св. Никодим е живяла през ХVІІІXVIII век. Външната й красота е станала повод да получи множество страдания и мъки. Нейното житие е публикувано от Никодим Агиорит, като в руския превод, издаден през 1862 г., където обаче родното село на мъченицата е предадено като “Златена” (при Никодим Агиоритис селото е Σλάτενα).
 
Данни за представената също в тази група светица Васа Софийска намираме в “Жития на българските светии”, където тази раннохристиянска мъченица е представена като българска. “Отличният познавач на агиографията археп. Сергий Спасский включва тази светица сред тези, чиито памети не фигурират в месецословите и синаксарите. Съществува една раннохристиянска мъченица с име Васа, която обаче не е била девица. По-късно авторите на възрожденски календари ще поставят Васа девица от Солунско на нейната дата – 21 август. Или авторът на Зографската история си е позволил да измисли тази светица, или е знаел за някоя новомъченица с това име, чието житие е останало незаписано .
Стремежът към флорално-декоративна пъстрота се изявява предимно в някои от сцените като тези от житието на св. Никола, “Притчата за Митаря и Фарисея” и др. Тук не намираме сложни орнаменатални рамки, няма и крещящо изпъкване на централният медальон с Христос Вседържител, както е на други места. Макар и да е направен опит това централно изображение, заместващо купола да бъде отделено от другите с по ярка рамка наподобяваща слънчеви лъчи. По зенита на свода изпъква и изображението на св. Богородица, но то е скрито частично от високата венчилка на иконостаса.
Композиционното изграждане на сцените е симетрично със строго хармонично разпределение от равномерни квадратни полета.
Сцените от земното житие на Христос и тук са основната украса на храма. Те са подредени хронологически, като следват евангелският разказ. Ликовете на старозаветните пророци и небесните сили отделят този цикъл с изображенията в зенит на свода. Част от сцените на този цикъл заемат пространството между прозорците и това води до по-голямо разчупване на изображенията там.<ref>Димитров, Вл. Храмът "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология ІІII, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма "Св. Никола" в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.</ref>
 
== Редовни събития ==
38 183

редакции