Баски език: Разлика между версии

Първите исторически сведения за древните предци на съвременните баски датират от времето на [[рим]]ските завоевания в периода 1 в. пр. Хр. – 1 в. сл. Хр. Римските източници изброяват различни племена на територията на съвременната [[Страна на баските]]. На север от [[ПиринеиПиренеи]]те и по-точно в югозападна [[Галия]] от [[Гарона]] до ПиринеитеПиренеите римските завоеватели срещат племена, различни от [[келти|келтските]], които наричат с общото име Aquitani, [[аквитанци]]. Запазени са около 400 аквитански лични имена и около 70 теонима в кратки латински надгробни надписи, където за щастие на езиковедите е посочен и полът на покойника.

На юг от Пининеите историческите сведения за сродна на баската реч са значително по-оскъдни. Досега са намерени само 3 надписа в източна Навара, сред които известната стела от Лерга, която съдържа странното мъжко име VMME SAHAR, в което ясно се разпознават баските елементи ume „дете“ и zahar „стар“. Тези надписи са открити на територия, населявана според римляните от народа Vascones (в единствено число Vasco), от което произлиза испанското vasco и френското basque баски. Останалата част от съвременната Страна на баските е била обитавана от племената Varduli, Verones, Caristii и Autrigones и в нея липсват ономастични и топонимични данни, свързани с баския език. Тези данни, както и фактът, че границата между Баската и Гасконската държава е по-размита от тази между Баската и Кастилската, обикновено водят до извода, че произходът на баските е свързан с [[Аквитания]] и че те са се преселили на юг по-късно. Римското пренебрежение към този хинтерланд позволило на прото-баския елемент да оцелее, докато други древни езици, говорени на ПиринейскияПиренейския полуостров като иберийски и [[Тартески език|тартески език]], изчезнали. Въпреки това, латинският език и романските му наследници в района (гасконски (клон на окситанския език) и [[Иберо-романски езици|наварски романски]]) са оставили отпечатък върху баския език.