Севаст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: sr:Севаст
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Севаст''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''σεβαστός'') е висша титла, използвана в някои от средновековните балкански държави.
 
Във [[Византия]] първоначално титлата се е носела само от императорите и е отговаряла на латинското ''Augustos''. При император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118) нейното значение било разширено. Тя е била дадена на брата на [[император]]а Никифор, велик [[друнгарий]] на флота, и на други приближени на императора. През [[12 век]] тази тилатитла започнала да се раздава на все по-широк кръг от лица и се превърнала в почетно звание на цяло съсловие от благородници<ref>Мутафчиев, Петър. Боженишкият надпис, В: Избрани произведения, т.I, София 1973, с. 493-495</ref>. Нейното значение намалява с въвеждането на титлата [[протосеваст]]. Във [[Византия]], както и в средновековна [[Сърбия]] титлата се е давала за заслуги и не е била свързана със заемането на определени държавни функции.
 
Във [[Втора българска държава|Втората българска държава]] севастите са заемали службата на управители на области (хори) или на по-малки административни единици, включени в областите. Мнозина автори приемат, че в средновековна [[България]] терминът севаст има различно значение в отделни случаи и освен че е свързан с изпълнението на определени административни функции, може да представлява само благородническа титла<ref>Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, София 1965, с. 149-152</ref>. От епиграфски и други източници са познати имената на няколко български севасти от [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV век]]: Хинат, Чъсмен, Василий Вампулин, Алекси (управител на крепостта [[Кричим]]), Прибо (управител на [[Скопие|Скопска област]]), [[Огнян (севаст)|Огнян]] ([[кефалия]] в дн. Ботевградско) и други. Според византийския историк [[Георги Пахимер]] водачът на селското движение във Византия от [[1306]]-[[1307]] година [[Иван Свинепаса]] също бил севаст при българите<ref>Γεώργιος Παχιμέρης, Συγγραφικαι ιστοριαι, 40 - Гръцки извори за българската история, т. Х, София 1980, с. 205</ref>.